ГЛАВА 12

ГЛАВА 12

Тенджери, президенти и педикюр
Притеснявах се от разговори за политика понеже тя винаги ми звучеше много сложно и ме плашеше. Има доста неща, които все още не разбирам, но в момента поне имам основни познания. Знаем, че Бог говори за всяка сфера от живота. Когато става дума за свобода и бъдещето на страната ни, трябва да направим наше задължение като майки и домакини да разбираме някои основни политически теории! Толкова много е заложено на нашето знание или невежество по тази тема. Ако сте съгласни, продължете с четенето.
Разгледахме Божиите пет сфери на управление, така че сега е моментът да погледнем как Бог иска да гледаме на гражданското правителство. Ще базираме гледната си точка не на популярни шоу програми, новини или книги. Това не е библейски мироглед. Трябва да започнем от знанието, че Бог е разкрил това, което трябва да знаем в Писанието.

По-малко е повече

Библията дава две основни функции на гражданското правителство – да защитава невинните (и собствеността им) и да наказва престъпниците (Римл. 13:3-4). Кои са невинните? Гражданите, които се покоряват на Божия закон. Бог гледа сериозно на частната собственост. Той я е изобретил. Това е част от плана Му да ни научи да владеем и управляваме. Когато Бог заповяда „Не кради.“ това означава, че е дал на хората сфери за частно владеене. Когато някой ограби съседа си, те всъщност ограбват Бог. Това нарушава Божиите правила за личната отговорност и владение. Когато се научим как да управляваме личните си притежания, земята ни, домовете ни и най-вече самите себе си чрез прилагане на Божиите закони, Той ще увеличи размера на владенията ни според целите Си. Ето някои важни библейски критерия, които да имаме предвид когато разглеждаме днешните правителства:
• Бог не обича централизираната власт. Централизацията е налице когато властта над нацията е в ръцете само на няколко души. Нарича се „колектив“. Първият пример за това беше във Вавилон. Бог не хареса това! Разпръсна ги по земята и обърка езиците им. Направи това за да децентрализира властта им (Битие 11:1-8).
• Бог благославя децентрализираното управление. Когато Израел беше в пустинята, Мойсей се занимаваше с всеки техен проблем. Това беше много неефективно и непродуктивно, така че той назначи съдии върху групи от десет, стотици и хиляди хора. Мойсей избра съдиите според характера им (Изх. 18:13-27, Втор. 1:9-16). Те бяха представители на върховния стандарт – закона на Бог. Това раздели властта на нещо, сравнимо с днешните щати или провинции. Бог даде власт на отделните окръзи (племена) да решават и отсъждат относно своите проблеми. Всички щати/провинции са обвързани от обща конституция – Божия закон. Освен това в Библията всяко племе имаше собствена войска. Нямаше централизирана военна власт. Бог ни е дал този велик библейски модел. Десетте заповеди са стандарта ни за управление на обществото.
• Бог е разочарован от нации, които искат голямо гражданско правителство (1 Царе 8:10-17). Той често им дава това, което искат, понеже голямото правителство е наказание само по себе си. Понеже както видяхме, Божият план е да имаме колкото се може по-силно самоуправление и минимално гражданско правителство, то всеки път когато поискаме от правителството да направи повече за нас или да се грижи по-добре за нас, това е действие срещу Божия план. Ставаме точно като израилтяните, които след като Бог ги освободи от Фараон, бяха все още хванати в робския си манталитет и поискаха да се върнат в Египет! Ние имаме същото робско мислене. Ние дори не знаем какво е свобода понеже нашата вярност все още е към „Фараон“. Продължаваме да се отделяме от Бог и да се покланяме на фалшиви богове (Държавата). Библията описва, че както Бог, така и Самуил е бил притеснен от това, че хората са поискали да имат цар като другите народи. Бог каза на Самуил, че искайки този цар (голямо правителство), те всъщност отхвърлят самия Бог! Когато желаем правителството да се грижи за всичко и да ни казва какво да правим, ние заменяме Бог с държавата. Това е идолопоклонство. Бог инструктира Самуил да предупреди хората какво ще се случи когато те получат царя си:

Такива ще бъдат дните на царя, който ще управлява над вас: той ще вземе синовете ви и ще ги ползва за колесниците си, за коняри и за тичащи пред колесниците му. И той ще назначи за себе си хилядници и стотници и хора, които да обработват земята му, да събират реколтата му, да ходят на война с него и да бъдат екипировка за колесниците му. Той ще вземе дъщерите ви да бъдат козметици, готвачи и хлебари. Той ще вземе най-добрите от нивите, лозята и маслинените градини и ще ги даде на своите слуги. Ще вземе една десета от житниците ви и лозите ви и ще ги даде на чиновниците и служители си. Ще вземе слугите ви мъже и жени, и най-добрите от младежите ви и магаретата ви и ще ги използва за своята работа. Ще вземе една десета от стадата ви и ще бъдете негови роби. И в този ден ще извикате поради царя си, който сте си избрали, но Господ няма да ви отговори в този ден. (1 Царе 18:11-18)

Това описва деца, които са станали роби, работещи за царя (гражданското правителство). Той взема изработения с труд продукт (парите ни), който не му принадлежи и го дава на себе си и неговите служители (данъците ни отиват за правителствената бюрокрация). Според Бог, правителство, което изисква дори само десет процента данък върху доходите представлява робство върху хората!
Днес между тридесет и петдесет процента от доходите ни се отнемат! И защото хората толкова силно са искали това, тъй като не могат и не искат да се самоуправляват, когато те извикат към Господ да промени всичко това, Той казва, че няма да им отговори. Това плашещо ли е или не?

Да стигнем основата

В днешното общество смятаме хора, който са за по-голямо правителство, държащо цялата власт, за „леви“ или „либерални“. Смятаме тези, които са за по-малко децентрализирано правителство, което оставя власт в ръцете на хората за „десни“ или „консервативни“. В края на краищата не става въпрос за ляво или дясно, а за Божия стандарт и нуждата да Му се покоряваме. Където и да ни поставя това в политическата скала и с каквото и име да ни наричат, това няма значение. Идеята е, че ако казваме, че сме „просто християни“, то би трябвало да сме против всяка форма на голямо централизирано правителство и да подкрепяме ограничено и малко гражданско управление – не защото смятаме, че това е добра идея, а защото това е моделът, който Бог ни е дал в Словото си.
Няма съмнение относно това – ние сме във времена на робство и осъждане понеже искаме Фараон да се грижи за нас. Искаме той да ни осигурява благополучие, да се грижи за болните ни и умиращите (чрез „безплатно“ здравеопазване), да ни храни, да ни облича и да се грижи за нас когато остареем (държавни старчески домове, социални осигуровки и др.). Понеже сме предали личната си отговорност да вършим сами тези неща, Фараон е повече от доволен да ги направи вместо нас в замяна на нашата свобода и вярност!
Църквата се предполага да бъде болницата на света. Тя трябва да се грижи за бедните, слабите, уязвимите, вдовиците и сираците. Понеже църквата е спряла да върши тези неща, някой се е намесил и е казал „Аз ще го правя!“ Познайте кой? Да, заграбващото власт правителство. То знае, че хората, които разчитат на него за всичко в живота си, са му покорни. То има цялата власт и контрол. Това не е Божият оригинален план. Това е Божият съд.
Това, което трябва да направим първо, е да се покаем за идолопоклонството си. Поискали сме от държавата да бъде нашия бог. Молили сме я да ни осигури и поддържа. Викали сме към държавата да ни обнови, да ни излекува чрез здравеопазването и програмите си. Ако това не е идолопоклонство, то какво е? Трябва да се покаем. Ако искаме да излезем от Египет и Фараон да ни освободи, трябва да започнем да викаме към Бог промени робският ни манталитет. Нуждаем се да Го помолим да отмени целия умствен багаж и обучение, които сме получили в лагера на Фараон (държавните училища) и които са ни учили да разчитаме на Фараон, да се кълнем във вярност на Фараон и да му се покланяме. Трябва да сме сигурни, че не пращаме децата си в обучителните лагери на Фараон, в които те се учат да обичат робството. Най-бързият начин да постигнем това е да практикуваме самоконтрол, да научим децата си да правят същото, да ги обучим в закона на Бог, да гласуваме по библейски начин, да обучим нациите си и да оказваме влияние в нашите църкви и общества.
Някои от нас чуваме какво говорят хората, гледаме новините или четем информация онлайн и се чудим какво всъщност казват и какво означават някои думи. Всичко ни е като непознат език. Чуваме неща за комунизма или социализма и не знаем каква е разликата между двете. Чуваме всички страшни неща за икономиката и си мислим „Това е твърде неразбираемо за мен“ или „Това не ме интересува“. Така че аз ще предам с мои думи някои от важните термини, с които трябва да сте запознати ако искате да бъдете майка, която променя историята.

СВОБОДА

Какво всъщност е свободата? Чувство ли е? Означава ли да си способен да направиш всичко, което желаеш? Според християнския мироглед свободата е способността да се покоряваме на Бог без пречки или препятствия. Означава да сме способни да служим на Божията цел за нас без грехът да ни пречи. Това е истинската свобода.
Свободата започва в духовното и се разпростира в материалното. В „свободна“ страна ние всъщност сме християнска нация, активно покоряваща се на Божиите заповеди, която се наслаждава на благословенията, идващи поради това покорство. Просперитетът и благословенията, които нацията ни е изпитала е точно отражение и резултат от християнските корени и наследство, които са започнали тази страна. Причината да губим тези благословения, за разложението на страната ни, за това, че правителството има все повече власт докато личната свобода се е все по-малка е, че сме напуснали основните принципи да управляваме страната си според Божиите стандарти. Църквата дори не е видяла, че това се случва защото е била заровила главата си в пясъка. Божият закон е равен на свобода и просперитет. Човешкият закон е равен на робство и тирания.

ТИРАНИЯ

Понякога чуваме тази дума днес и в зависимост от новинарската станция, по която я чуваме или от човека с когото говорим, думата изглежда все едно има различни значения. Истинската дефиниция на тиранията е бунт срещу определените от Бог граници на управление. Видяхме, че има пет различни сфери на управление. Когато една сфера незаконно се опитва да присвои власт в друга област, налице е тирания. Когато гражданското правителство се опитва да контролира сферата на църквата като и казва дали може или не да проповядва от амвона, налице е тирания. Или когато правителството казва на семействата, че не могат да обучават децата си у дома, това е тирания. Тиранията се проявява по различни начини, така че трябва да сме нащрек винаги и да сме сигурни, че и се противопоставяме.

ИКОНОМИКА

При вида на тази дума сигурно се прозявате. Може би дори ви плаши. Истината е, че ние се сблъскваме с икономиката ежедневно. Икономика е начинът, по който хората използват определени средства за да постигнат някаква цел. Това е учението за валутите или каквото друго хората ползват като пари. Всичко може да се счита за пари ако е ценно или рядко. Ако мислехме, че връзките за обувки са ценни, можехме да си ги разменяме срещу стоки и услуги.
Преди да има пари, е имало търговия. Хората са търгували стоки и услуги срещу други стоки и услуги. Парите, както златото и среброто, са направили търговията по-лесна така че да можете да продадете това, което имате и да си купите каквото ви трябва друг път. Те са удобство. Хартиените пари не са истински пари. Те се предполага, че представляват истинските пари, които се съхраняват в банка.
Преди години (и все пак не толкова отдавна) хората са носели истинското си злато и сребро в банките. Банката им е давала разписка. Тази разписка е била официален документ, който казва „Има истински пари тук“. Това е било удобно, тъй като ако някой ви ограби по пътя, няма да загубите всичките си пари, тъй като истинските са на безопасно място в банката. Така сме се сдобили с хартиените си пари. Те са просто разписка. Единственият проблем в момента е, че… вече в банките няма истинско злато или сребро. Сега всичко, което имаме са разписки. Това е чиста измама. Сатана е бил доволен да се отърве от системата на истинското злато и сребро (което се е случило през 70-те години на 20 век) понеже той обича да обезценява Божиите неща. Той е върховният измамник.
Вижте нещо – всеки от нас ежедневно се докосва до световната икономика. Използваме световната парична система за да купуваме вещи, да плащаме сметки, да придобиваме собственост. Знаехте ли, че Бог има своя собствена икономика? Обзалагам се, че не сте чували за това в църквата. Да, Бог има свой план за икономиката. Точно в момента светът не действа в Божията икономика. Действа във фалшивата икономика на Сатана. Пълен е с фалшиви пари, които не струват нищо.
В Божията икономика, парите имат истинска стойност. Те са обезпечени с нещо истинско, което е ценно, като злато или сребро. Ценните метали струват нещо понеже Бог е направил така нещата когато е създал земята. Понеже в момента сме хванати в механизма на фалшивата световна парична система, ще трябва да измислим начин да се върнем към Божията система. Можем да постигнем това като видим в Словото Му какво Той проклина и благославя когато става въпрос за това как обществата оперират с парите.
Бог има план и иска ние да излезем от механизма на света, който е програмиран да върви с голяма скорост към съд и разруха. Когато действаме според Божията икономическа система, това води до просперитет и благословения. Дори да виждаме, че светът получава част от присъдата си в момента поради непокорството си (като това да се откаже от истинските пари), Бог иска Неговите хора да просперират дори във времена на криза – точно както в дните на Йосиф!

СОЦИАЛИЗЪМ

Какво е социализъм? Някои от нас никога не са чували тази дума, а други са чували за „социално евангелие“ или „социална справедливост“. Тези изрази попадат в същата категория като думата „социализъм“. Социализъм е насилственото преразпределение на блага. Молим правителството да вземе от богатите и да след това да разпредели на други хора, които са бедни или не толкова богати. Помислете за Робин Худ. Това отнемане на пари се случва чрез държавните училища, държавните жилища, социалните помощи и др. И макар да има поддръжници на социализма, имащи добри намерения (например да помогнат на по-нещастните хора), начинът, по който им „помагат“ е изцяло небиблейски. В повечето случаи тази форма на „помощ“ е изключително неефективна!
През осемдесетте години статистиката показва, че от всеки долар, който е отделян за такива програми, едва тридесет цента са стигали реално до програмите. Това означава, че останалата част остава в ръцете на правителствените бюрократи. Благотворителността е много по-ефективен начин да се помага на хората понеже няма посредници в процеса, а и подходът лице в лице е библейският начин.
Бъдете сигурни – социализмът е напълно противоположен на Божията заповед да не се краде. Няма да навлизам в детайлите, но социализмът е форма на комунизъм. Комунизмът иска да се отърве от частната собственост (нещо, срещу което Библията е изцяло против) и частното владение (което е Божия начин на владеене). Стреми се да създаде безкласово общество, в което да няма богати и бедни. Всички са равни… равно обеднели! Това е изцяло обърнато отгоре надолу управление, обикновено контролирано от диктатор.
Социализмът – което е форма на комунизъм – се стреми да изравни възможностите в името на „честността“. Той се намира абсолютно навсякъде и ние дори не забелязваме! Виждаме го дори сега в законите за обществените училища в САЩ, с които се цели нито едно дете да не изостане. Вместо да има победители и губещи или оценяване на грешките с червен химикал, всеки получава трофей и използваме все повече „успокояващи“ цветове като лилаво или синьо. Това всъщност е директна атака срещу Божия план за обществото. Това предизвиква Неговия закон.
Естествено, ние трябва да се грижим за бедните и да помагаме на тези в нужда. Не се тревожете – Бог има специален план за всичко това и той не включва правителството да конфискува всичките ни пари.

КАПИТАЛИЗЪМ

Човече, днес някои хора казват тази дума с толкова негативно отношение. Документални филми като тези на Майкъл Мур са подвели толкова много хора из цялата страна. Все едно всеки мисли, че капитализмът е лош и ние трябва да приличаме повече на Европа. Познайте какво хора – Европа е фалирала! Вместо да черпим дефинициите и мненията си от популярни филми или личности, трябва да погледнем какво точно означава тази дума и как можем да я разглеждаме в светлината на Словото на Бог.
Капитализмът е частно владеене на собствеността, продукцията, стоките, труда и ресурсите. Така че вместо правителството (или Фараон) да притежава тези неща, отделните хора ги притежават и управляват. Това е набожно управление. Това е владеене.
И защо тази дума получава толкова негативни оценки напоследък? Е, от една страна медиите, новинарските станции и предавания – всички са качени на социалистическия влак. Холивуд се е напълнил с хора, които крещящо и безсрамно говорят срещу капитализма. Известни личности продължават да говорят за „лошия капитализъм“. Това ме кара да искам да ги попитам „Извинете, бихте ли ми дали това прекрасно кожено канапе, което имате? Ние сме доста по-бедни от вас, така че щом вярвате, че всички трябва да сме ‘равни’ наистина бих се радвала на това кожено канапе в дневната ни. Може да добавите и тези лампи… И диамантения пръстен, ако нямате нищо против. Вие все пак имате много.“
В допълнение на масовите медии, които заклеймяват капитализма, обществените училища стратегически учат наивните деца, че той е лош. (Това го знам! Бях в клас по история в обществено училище, в който се преподаваше, че капитализмът е лош, а социализмът добър.) Хората, които пишат учебниците знаят, че ако могат да вкарат някоя доктрина в младите, то те са спечелили цялото поколение.
Истината е, че капитализмът, когато не е възпрепятстван от правителството, спомага за среда на предприемачество и креативност. Когато правителството не се занимава да регулира бизнеса и да ни таксува до смърт, това позволява наличието на здравословна конкуренция, която прави зеленчуците по-евтини, здравеопазването по-евтино и… да не споменавам обувките! Капитализмът е икономическа система, която позволява заплащане за лична отговорност, характер и усърдие. Това заплащане се нарича печалба. Разбира се, никой не може да ви гарантира успех. Винаги има риск, но при капиталистическата система възможностите са налице! Ето защо това имигранти от целия свят идват в страната ни – поради възможностите да успеят. Не са имали тази възможност в родните си страни понеже правителствата им толкова са се месели в бизнеса и данъците са били толкова високи, че никой не е можел да успее! Те са имали нужда да дойдат в Америка за да получат тази възможност.
Капитализмът подкрепя библейската идея за частно владеене на собствеността и стоките. Това означава да сте способни да установите собствена цена на това бижу, което сте направили у дома си и после сте продали в Ибей.
Има ли хора, които търсят нещо повече от капитализма? Да, има хора, които търсят това, което наричаме монопол. Те искат да притежават и контролират всичко и да бъдат най-богатите хора на света. Те искат власт. Това не е по-различно от старомодната алчност. Винаги помнете, че това са отделни личности с лоши намерения. Капитализмът сам по себе си, не е лош. В същността си той подкрепя изключително библейски идеи.

СВОБОДЕН ПАЗАР

Не чуваме често тази дума от амвона. По някаква причина пасторите решават да пропуснат тази тема и да се насочат към нещо „по-вдъхновяващо“. Свободният пазар или системата на свободната инициатива върви ръка за ръка с капитализма.
Свободният пазар е възможността да купуваш, продаваш и обменяш стоки и услуги или да търгуваш – без правителствена намеса. Правителството е алчно. То няма пари, само хората имат. То намира начин да отнеме малко от тук, малко от там, да открадне малко тук-там под формата на големи данъци. Помнете, че Бог каза на Самуил, че дори при десет процентен данък, хората са в робство! То също така иска да управлява цените, които поставяме на стоките си или каква да бъде минималната ни цена, просто за да е „честно“ за всички. Ефектът е, че това подкопава здравословната конкуренция и всичко става по-скъпо. Библията забранява правителствата да контролират търговията или обмяната на стоки (Откр. 13:19). Единственото нещо, което правителството трябва да прави спрямо пазара е да защитава хората от насилие и измами, да защитава частната собственост и да наказва престъпниците (Римл. 13:3-4).
Свободният пазар действа на принципа на търсене и предлагане. Да кажем, че искам да си направя педикюр. Някой предлага такава услуга. На определена цена. Ако смятам, че цената е прекалено висока, мога да отида другаде. Ако платя за услугата, значи съм се съгласила, че цената им е справедлива спрямо услугата, която предлагат. Излизам от козметичния салон с хубави крака, а те имат печалба. И двете страни печелим. Когато правителството стои извън бизнес сферата всичко става по-евтино, включително и цената на живота. Хората, в козметичния салон ще трябва да предлагат по-голямо качество понеже се е чуло, че малкото салонче на ъгъла има най-добрата техника и най-ниските цени в града. В резултат на това то има повече клиенти и те са по-доволни.
Това е здравословна система. Ако правителството реши, че всички козметични салони трябва да взимат минимална цена от 35$ за педикюр можете да сте сигурни, че обслужването на клиентите ще бъде ужасно и качеството на услугата няма да е добро. Ще си тръгвате от там с нокти с все още течащ лак и те дори няма да се интересуват от това. Защо да се интересуват? Знаят, че можете да отидете където и да е другаде, но там няма да е по-евтино. Никой не е мотивиран да ви предостави хубава услуга и преживяване! В свободния пазар правителството не се меси, а собственикът на бизнеса определя качеството и цената на услугата. Той има мотивация да прави бизнес с вас! Затова получавате хубав педикюр, а той може да си плати сметките и да излезе на печалба.

ИНФЛАЦИЯ

Струва ми се ненормално червило да струва 20$ в аптеката или литър органично мляко да е 7$. Наистина ли е ненормално скъпо или просто така ми се струва? Какво е надуване? Това е нещо, което се случва с балоните, нали? Или с поясите, които слагаме на децата си когато влизат в басейните. Е, доста подобно на ефекта, постиган при надуването на балон, инфлацията прави нещо да изглежда по-голямо отколкото е. В нашата икономика инфлацията означава изкуствено увеличение на количеството налични пари. Казано просто, правителството смята, че може да печата пари все едно играе на Монопол и след това да вкарва тези пари в обращение (или в наши дни просто да увеличи числото в компютъра). По този начин изглежда все едно имаме повече пари в Америка. Но наистина ли е така?
Когато добавим твърде много брашно в сместа за сладки, това намаля силата на содата или бакпулвера. Сладките ще бъдат твърди и няма да бухнат понеже ефектът на содата ще е по-слаб. Същото се получава когато правителството печата пари, които всъщност ги няма. То всъщност намалява реалната стойност на долара. В резултат на това един долар ще купува по-малко стока. Долар, който е бил в състояние да купи кутия хамбургери в момента ще може да купи единствено желирани бонбони.
Така че когато казваме, че жилищният пазар е надут, това е единствено в резултат на действията на правителството, което е вкарало фалшиви пари (наричани още и пари фиат или пари по съгласие) в обращение, които реално не съществуват. Това намалява покупателната сила на един долар, което означава, че цените на къщите трябва да нараснат за да могат да компенсират загубата на стойност. Бог нарича това кражба!
Друг начин да се обясни какво се е случило е чрез „девалвиране на валутата“. Преди книжният долар да се появи, хората са използвали ценни метали като злато или сребро за да обменят стоки и услуги. Златото и среброто се ценят понеже до определена степен са редки. Също така могат да се транспортират. Може и да ги разделяш, да ги разтопяваш и да ги използваш за други цели (като например в зъболекарската практика). Златото и среброто са това, което наричаме „твърда валута“ понеже те наистина струват нещо.
Нашите книжни пари всъщност не струват нищо – те са просто хартия. Предполага се, че представят истинско злато и сребро. В момента имаме цифрови пари, зад които не стои нищо. Те са просто цифри. Ако цифрите представяха нещо истинско, всичко щеше да е наред. Нямам нищо против технологията, понеже Бог е създател на технологията, но начинът, по който сме построили съвременната система я обрича на разпад. Не може да базираш икономиката да фалшиви пари или цифри в компютър. Няма нищо, което да я поддържа. Това е просто преструвка. Такъв вид икономика ще се срути.
Преди да имаме тези хартиени пари (които, както си спомняте, в началото са били банкови разписки, казващи, че има реално злато или сребро в банката), сме имали монети.
Хората понякога са пробвали да смалят стойността на монетите от ценен метал като са го смесвали с други метали и са се опитвали да ги пробутат като истински. Може ли да кажете „фалшификат“? Ако печатаме собствени фалшиви пари у дома си и се опитаме да ги пласираме като истински, полицията го нарича „фалшифициране“ и е нещо, заради което ще отидем в затвора. Когато правителството го прави чрез печатането на повече пари или добавянето на още цифри (кредит) в системата, казват, че това е напълно законно! Бог го нарича кражба (Ис. 1:22, Амос 8:5). Кражбата няма да бъде благословена. Общество, което основава икономиката си на фалшиви пари и кражба кани разрухата на гости.

СТАТИЗЪМ

Статизмът е практиката да се дава на правителството неограничена власт. Социализмът и капитализмът попадат в тази категория. Всеки вид диктатура или централизирано, голямо правителство попада в тази категория. Тя дава на Държавата властта на „Бог“ – да дава, да взема, да контролира живота на хората. Държавата иска да бъде върховна и да владее над всички дейности на човека. Както видяхме преди, това е идолопоклонство. Само Създателят на вселената има право да прави тези неща. Бог иска държава с много ограничена власт. Когато държавата се опитва да „бъде Бог“, тя ще донесе върху себе си проклятие и разрушение. И хубавата ви идея за бъдещето се проваля.

АВТОНОМИЯ

Е, това е странна дума. Познайте – тя е навсякъде около нас. По телевизията, живее в съседната къща, заразила е правителството ни и се предлага навсякъде.
Автономия означава самоуправство. Това е вярването и практиката сам да определяш стандартите (или истините) за живота. Това замества Божия закон с твой собствен. С човешки закон.
Има само два варианта. Ще се случи единият или другият. Или следваш Божия стандарт за истина или човешкия. Когато чуете някой да казва „Е, това е истина за теб, но не и за мен“ това означава „Аз следвам мои собствени правила понеже съм бог в моя свят. Аз съм отхвърлил Бог на Библията и Неговите стандарти. Аз се покланям на себе си.“ Когато чуете репликата за моята и твоята истина, може да пожелаете да се отместите – не бихте искали да сте на пътя на мълнията, която ще последва.
Измисленият от човек и центриран около човека закон, в най-простата си форма е идолопоклонство. Ако сте чели Библията знаете колко сериозно престъпление е идолопоклонството според Бог. Хуманизмът попада в тази категория. Когато говорим за светския хуманизъм, ние знаем, че той е лош. Автономията и светският хуманизъм се покланят на човека като на върховно същество. Човек решава кое е правилно и грешно и той изцяло отхвърля Божия закон.

ТЕОНОМИЯ

Теономията е противоположното на автономията. Докато автономията означава собствен закон, теономията е Закона на Бог. Вече знаем, че можете да изберете само едното. Можете да служите само на един господар. Или Божият закон е стандартът за добро и лошо, или човешкият. Има последствия и от двата. Единият изисква отговорност и в резултат получаваш благословения или проклятия. Другият не изисква нищо повече от въображение и в резултат получаваш вечно осъждане. Вие избирате.
Друго нещо, което трябва да помним е, че всеки закон е религиозен дори да е светски или да претендира да бъде „неутрален“ или „нерелигиозен“. Помнете, че няма неутралитет. Всеки закон предполага, че някой е на власт и той решава какъв е стандарта и етиката – кое е правилно и кое – грешно. Това е или Бог, или човек. Поради това всички общества са теократични – управление, покоряващо се на бог или божества. Ако човекът го управлява, то извършваме идолопоклонство, т.е. покланяме се на човека като на бог.
Между другото, Божият закон е съществувал винаги и винаги ще го има. Убийството не е станало грешно изведнъж, когато Бог е дал на Мойсей десетте заповеди на планината Синай. Убийството на невинни хора винаги е било грешно понеже то е в противоречие с характера на Бог. Всичко, което противоречи на Божия характер, който всъщност е Неговия стандарт, е грях.
Целта на всеки християнин е да прилага теономията в целия си живот, да учи на нея децата си, да я практикува в църквата и да обучава общността си как да и се покорява. По този начин правите ученици от народите. Започвате като обучавате общностите.

Това са само няколко от дефинициите, които са важни за всяка майка и съпруга, желаеща да промени света. Запознайте се с тях. Ще ви потрябват. Има един последен инструмент, който искам да споделя с вас в тази глава – пет въпроса, чрез които можете да откриете същността на всяко общество.

Кой управлява? Това отговаря на въпроса за върховенството. Бог ли управлява? Конституцията ли управлява? Някой диктатор ли управлява?
На кой се отчитаме? Това отговаря на въпроса за представителството. Пред човек ли се отчитаме? Пред Бог ли? Пред полицията? Пред правителството ли?
Какви са правилата? Това ще ви отговори чии закони са наложени – Божиите или човешките?
Какво се случва с мен ако се подчиня (или не се подчиня)? Това се отнася до санкциите – областите и ограниченията на управлението, за които говорихме по-рано.
Има ли бъдеще това? Това ще ви отговори какво наследство оставя обществото. Какво ще наследят децата ни – благословение или проклятие?

Ако напълно разберете тези концепции целият свят ще се преобърне – в добрия смисъл. Библейският мироглед наистина е ключът за промяна на всичко. Няма никакви проблеми или пукнатини в този живот, върху които Бог да не владее, върху които да няма власт и които да не е дошъл да изкупи.
Ето къде светът започва да се променя – в бойното поле на нашия ум. Страхът от Господ е началото на знанието. Знанието е власт. Когато почнете да се храните с това богато меню от месо и картофи и започнете да го приготвяте за семейството и приятелите си, и след като шокът им премине, гледайте как Бог започва да работи в тях. Това ще включва малко подклаждане. Ще трябва да предизвиквате – не брутално, но все пак ще подклаждате спорове. Това послание не е популярно, но е Божие. Той ще благослови усилията ви когато приспособите мислите си към Неговите. Той ще увеличи владението ви когато се докажете, че сте способни да доведете Исус във всяка област от живота вместо да се отдръпвате и да позволявате на врага да управлява.
Ние водим битката тук, на земята. Благословенията също са на земята. Царството е тук, на земята. Удивителни са преследванията, които някои от нас ще трябва да понесат поради защитаването на тези истини дори от най-близките си. Някои от най-добрите ви приятели може да ви помислят за луди. Може да ви наричат еретици и да не разбират и дума от това, което им говорите. Ако това се случи с вас, бъдете спокойни и знайте, че истините, разкрити в таи глава са истини, който църквата е отстоявала хиляди години. Единствено напоследък църквата толкова се е сляла със света, че е загубила способността си да различава добро от лошо.
Така че бъдете готови. Екипирайте се с оръжията на Бог. Молете се всеки ден. Посветете се на това да учите повече. Моля се Бог да ви дава глад да продължите да навлизате все по-дълбоко в темите, които засегнах така бегло.
В следващата глава ще разгледаме вълнуващото бъдеще на света… което не включва думите гибел и мрак!