ГЛАВА 14

ГЛАВА 14

Краят е близо… или далеч?

Есхатологията е неделима от целта – целта в историята. Целта на врага е царство на човека. Целта на хората на Христос трябва да бъде Царство на Бог, управлявано от Божият закон – Словото. Есхатологията не се занимава само с края, но и със средствата за набелязаната цел. Поради това теономията, Божият закон и неговите правила, са неделими от Божието царство. 1

Популярните книги рисуват бъдещето така, че Сатана изглежда триумфиращ, а Исус победен, поне за известно време. Исус не е победен в историята! Той е побеждаващ и никога не предава властта си над земята на Сатана. Исус в момента царува от Небето и има цялата власт над небето и земята. Той ще се върне за победоносна годеница:

[Христос] даде живота Си за нея за да я направи свята и чиста, измита в Словото на Бог. Той направи това за да я представи на Себе си като славна църква, без петно, бръчка или друг недостатък. Тя ще бъде свята и без недостатък. (Еф. 5:25-27)

Църквата без недостатък или петно ли е? Ха! Тя се гърчи от разложение докато говорим. Това означава, че има дълъг път преди Христос да представи невястата си пред Себе си като перфектна. Това ще изисква да се реформираме за да бъдем отново като Христос. Означава, че трябва да имаме библейски мироглед, чрез който да мислим и действаме винаги. Това ще изисква пречистващ огън – изпитания, гонения и жертви. Църквата трябва да се върне към това да обича Закона, да проповядва Закона и да се покорява на Закона, както и да пее победоносните псалми както е правила преди. В момента сме се концентрирали в емоционално егоцентрично хваление, което прославя и подчертава нашите чувства вместо да прославя триумфа на Христос и владението над света. Дейвид Чилтън има интересно наблюдение върху съдържанието на хвалението ни и виждането ни за есхатологията:

Налице е изключително важна връзка между мирогледа на църквата и песните, които пее. Ако сърцето и устата ти е пълна с песни на победа, ще имаш побеждаваща есхатология. Ако вместо това песните ти са страхливи, изразяващи желание да избягаш – или са слаби, детски песнички, твоят мироглед и очаквания ще са детски и пълни с желание да избягаш.
Исторически погледнато, основната книга с песни на Църквата е била книгата на Псалмите. Най-голямата книга в Библията е тази с псалмите и Бог в Своето провидение я е сложил точно в средата на Библията, така че да не можем да я пропуснем! Въпреки това колко църкви днес използват псалмите в музикалното хваление? Заслужава си да се отбележи, че отстъплението на Църквата от есхатологията на господството съвпада с изоставянето на Псалмите от Църквата.
Псалмите, без изключение, са ориентирани към Царството. Те са пълни със завладяване, победи и владеене на светиите. Те постоянно ни напомнят за войната между Бог и Сатана, призовават ни да водим битки срещу силите на злото и обещават, че ще наследим земята. Когато Църквата е пеела псалмите, не просто малки откъси от тях, но с разбиране и от целия Псалтир, тя е била силна, здрава, агресивна и не е можела да бъде спряна. Поради това дяволът се опитва да ни отклони от това да пеем Псалмите – за да ограби наследството ни. Ако ще държим есхатологията на владеенето, трябва да реформираме Църквата, а критичен аспект от това реформиране трябва да бъде връщане към пеенето на Псалмите. 2

Това, което току що научихме за нарастващото Царство може да ви накара да се чудите за всички популярни писания за Последното време, които виждаме навсякъде. Ако истината е, че Царството на Бог се разширява и расте в хода на историята, защо излизат толкова много книги и видео материали с основното послание, че земята е владение на Сатана? Мисля, че сме попаднали в съня, за което Исус говори в притчата за семената:

Царството може да бъде сравнено с човек, който пося добри семена в нивата си, но докато хората му спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата и си отиде. Когато растенията пораснаха и узряха, плевелите също се появиха. (Мат. 13:24-25)

Книгата на Откровение… или на Тайните?

Понеже сме посветени повече на забавление и на мистериозното отколкото на разумни доктрини, сме позволили на въображението ни, а не на Библията, да определя теологията ни. А освен това вълнуващите сценарии за края на света продават милиони книги. Изглежда християните са духовно пристрастени към адреналина. Напълно сме завладени от мистериозното. Много Ню Ейдж теология се е промъкнала при нас и ние хванала в „мистичните неща на Бог“. Но знаете ли какво? Библията е откритото слово на Бог, не мистериозното Му слово. Със сигурност има неща, които само Бог знае и за които ще трябва да изчакаме докато ги узнаем някой ден, – в крайна сметка тайните са си Негови – но по принцип Бог има предвид ние да разбираме Неговото слово за да можем да действаме съобразно с него във вяра. Изглежда, че когато стане дума за изучаването на Последното време мислим, че книгата Откровение трябва да си остане голяма загадка, която никой да не може да разреши. Д-р Грег Бансен описва начина, по който много съвременни християни са свикнали да мислят по този въпрос:

Бог не ни е дал книгата Откровение за да ни накара да се питаме „Какво означава това? Сигурно трябва да го оставим на хората, които проповядват“ и просто да затворим библиите си. Бог иска да разбираме това, което четем. Той иска когато четем Словото Му, да получаваме облагите, които е имал предвид. Поради това Той обяснява за какво е тази книга. Тя (Откровение) въобще не е трудна за разбиране. Отделни части или образи могат да ни се сторят трудни, но като цяло можем да видим за какво е книгата. Естествено тя ще се окаже трудна ако се опитваме да я четем като нещо, което тя не е имала предвид да бъде. Ако вземем инструкциите за сглобяване на колело и се опитаме да ги прочетем по правилата на поезията, тогава определено няма да успеем да сглобим колелото. По същия начин ако смятаме, че да четем завещание е същото като да четем програмата на телевизията, ние няма да успеем да разберем много от завещанието. Ако не подходим към Откровение имайки предвид каква литература е тя, ние няма да я разберем.
Накратко казано, Откровение е силно метафорична книга. Има видения, символи и други подобни. Това, което често се случва е, че християните – всъщност има цяла мисловна школа, станала известна с този свой подход – пристъпват към Откровение като че ли тя е новинарска колонка, написана преди да са се случили нещата. Тогава от тази новинарска колона те изработват графиките си и всички други подобни материали. Книгата Откровение като вестник ли е написана? Не. Тя прилича ли на репортаж, който бихте прочели в The New York Times? Естествено, че не. Откровение е много метафорична. Тя съдържа много образи и символи. 3

Когато стане въпрос за бъдещето на света християните често правят грешката да се опитват да разшифроват отделни стихове от Библията. Избираме си някой от тук, някой от там и измисляме цяла нова теория, базирана на тези един или няколко стиха, извадени от контекста им!

Хората са обсебени от желание да разберат Библията „буквално“. Това не е възможно. Никой не разбира така Библията. Ако беше така, то трябваше да вярваме, че както казва Псалм 91:4, то Бог е пиле – „Той ще те покрие с перата си и под крилата Му ще намериш убежище…“ Да разбираме Библията „буквално“ би трябвало да означава да я разбираме според вида литература, която тя е. Поезия ли е? Историческо родословие ли е? Силно метафорична ли е? Не може да четете цялата Библия по един и същ начин и да очаквате да я разберете.
Освен това вместо да вземаме един-два стиха и да правим нова теория за последните времена, ние трябва да гледаме на Библията като на едно цяло послание. Коя е историята на Библията, която присъства от Битие до Откровение? Това е историята за изкупването на създанието, за премахване на проклятието и разширяването на Божието царство на земята. Казано е в тази история как това ще се случи – от Падението до Потопа, през Раждането и Възкресението на Христос и Великото поръчение до идването накрая на Христос при невеста, която е „без петно или недостатък“. Цялото послание на Библията призовава човек към покаяние и отговорността да разширява Царството.
Историята на Библията не е единствено за някакъв Антихрист, но това определено е основен фокус на популярната християнска култура. Защо това има такова значение? Защо въобще да се занимаваме с темата? Защото Библията казва, че цялото писание е полезно. Това означава да търсим да разбираме и интерпретираме правилно дори и най-трудните части защото това ще ни е полезно.

Как аз открих това

Понеже не съм теолог и не мога да разгледам тази тема в дълбочина, искам да ви споделя какво се случи с мен. Както описах в началото на книгата, имах осакатяващ ме страх от последното време. От времето когато бях тинейджър до няколко години след като се омъжих, цялата тази тема ме преследваше. Имах кошмари за Антихрист, бар кодове (за които бях предупредена, че са „знакът на звяра“) и постоянно тичане за да спася живота си. Будех се през нощта и молех Бог да ме спаси. Толкова много исках да избягам. Мисълта да приключа със живота си ми беше минавала нееднократно през главата. Бях ужасена от неизвестното.
Само ако бях разбрала по-рано, че знанието е власт! Само ако някой ми беше казал! Смятам, че някъде в мен съм знаела, че ще трябва да се срещна със страха си за да разбера истината. Беше ми писнало от хора, които тълкуваха Библията като апокалиптична бомба със закъснител. Накрая вече не ме интересуваше има ли Грабване или не. Исках просто да знам истината.
В началото на брака ми някой ме насочи към известен евангелист. Посетих уебсайта му, тъй като той разглеждаше темата за Последното време и можех да я следя. За известно време следях графиката му и беше очевидно, че според изчисленията му, Грабването трябва да се случи всеки момент. Отдъхнах си. Въпреки това след само няколко дни мислене за това, реших, че трябва да направя малко проучване и да се уверя, че това е вярно. Помня, че попаднах на няколко статии, които изглежда правеха на пух и прах аргументите за Грабването. Бях шокирана. Как е възможно толкова лесно да отхвърлиш учението за грабването, в което толкова много християни вярват? Отново потънах в скръб.
След около месец темата за последните времена отново се появи докато баща ми ни беше на гости. Тъй като семейството ни беше преживяло много църковни и семейни драми през годините, теологични дебати не се случваха често. Е, тази вечер имахме някакви гости и някой повдигна темата за Грабването. Уплаших се. Не знаех какво ще каже баща ми. Опасявах се, че може да потвърди най-лошите ми страхове. За протокола, най-големият ми страх беше, че пророчеството за Последното време ще бъде изпълнено в моя живот, както и бях учена, и че християните ще трябва да понесат мъченията и преследванията на Антихрист по време на Голямата скръб и световно управление, поставено от Сатана.
По това време не осъзнавах, че този конкретен сценарий – такъв, в който няма грабване, е определена мисловна школа, наречена „Исторически премилеанизъм“. Това звучи като голям термин, но всъщност означава, че те вярват, че Исус ще се върне след бъдещата Скръб, но преди Милениума. Толкова бях изплашена от този сценарий, че дори не можех да произнасям думите. И колкото и да е глупаво, имах чувството, че ако ги изрека на глас това по някакъв начин ще ги направи да се случат. Все едно бях постоянно измъчвана поради това. Бях стигнала до тревожен извод. Гледайки назад, мога да обобщя страховете и вярванията си така:

Смъртта на Христос, възкресението и възнесението Му са били напразно. Великото поръчение се е оказало провал и ще продължи да бъде такова. Евангелието не се е разпространило из света, нито е научило, нито ще научи народите. Сатана е буквалният бог на този свят. Той ще има последната дума. Той ще управлява и царува над земята. Той ще обезглави Църквата. Той ще продължи да печели битките на земята докато Църквата бъде тотално победена и той установи своето световно правителство. Сатана ще бъде победоносен… поне докато бъде осъден в самия край на историята.

Накратко това беше моята парализираща вяра. Не осъзнавах, че вярвам във всичко това, но го бях чувала проповядвано по различни по-неуловими начини. Никога не бях чувала пастор да говори точно тези думи, но когато те проповядваха за това какво ще се случи в бъдещето, точно това послание чувах.
Докато бяхме около масата с гостите ни, направих всичко възможно да изтъкна всички знаци за грабването, които бях научила, че Библията дава. Извадих светия граал на стиховете за грабването:

Както беше в дните на Ной, така ще бъде и при идването на Сина човешки. Защото в дните преди Потопа хората ядяха и пиеха, женеха се и встъпваха в брак до деня, в който Ной влезе в ковчега. И не знаеха какво ще се случи докато не дойде Потопа и не завлече всички. Така ще бъде и при идването на Човешкия син. Двама ще бъдат на полето – единият ще се вземе, а другият ще бъде оставен. Две жени ще молят в мелницата – едната ще бъде взета, а другата оставена. (Мат. 24:37-41)

Баща ми отбеляза „Стихът казва, че това събитие ще бъде както в дните на Ной. Прочети стиха отново. Кой беше погубен при Потопа? Не и хората на Бог. Нечестивите бяха погубени! Бог премахна неприятеля и спаси Ной и семейството му. Стихът казва ‘И не знаеха какво ще се случи докато не дойде Потопа и не завлече всички’. Това описва всички, които са отхвърлили Бог и Неговите предупреждения.“
Това ме порази. Никога преди не намирах смисъл в стиха. Тогава той каза нещо буквално шокиращо: „А знаеш ли, че има и други възгледи освен този, че има грабване или че няма?“ Незабавната ми реакция беше „Не, не знаех! Какво имаш предвид? Какви други възгледи?“
„Има хора, които не вярват, че това пророчество е било предназначено за бъдещи слушатели. Те вярват, че голяма част от него е била насочена към християните от първи век и повечето от него се е изпълнило до 70-та година от Новата ера при разрушаването на Ерусалим.“
Вярвам, че челюстта ми е увиснала до земята. Милиони въпроси се появих в главата ми, но помня, че нещо „превключи“ в сърцето и ума ми. Нещо се промени. Имах толкова много въпроси, но знаех, че току що бях чула истината. Веднага отговорих „Еха.. в това има голям смисъл!“ Сетих се за толкова други стихове, които стряскаха ума ми и сега изведнъж придобиха смисъл. Например в Матей 24 Исус излезе от храма и учениците Му го попитаха три въпроса. „Кажи ни кога това ще се случи и какъв ще бъде знака за идването ти и края на времето?“ Исус отговаря на въпроса им и описва множество събития, които ни изглеждат стряскащи и апокалиптични. След като Той предсказва всичко, което ще се случи казва на учениците си това изумително нещо в стих 34:

„Истина ви казвам – това поколение няма да премине преди всички тези неща да са се случили.“

Е, това ме впечатли. Трябваше да науча повече. Разбира се, един от първите ми въпроси беше „Исус каза, че те ще видят Човешкия син, идващ в царството Си преди да умрат… това означава ли, че Второто пришествие вече се е случило?“ Скоро научих, че Исус използваше доста драматичен език, присъщ на Стария завет, който учениците Му да разберат когато описваше съда, идващ над Ерусалим. Също така разбрах и фразата, която е подклаждала много от вярванията на атеизма – „Човешкият син, идващ в Своето царство“. Те често използват този аргумент с цел да оборят Библията: „Виждате ли? Исус каза, че ще се върне по време на техния живот, но не го направи. Следователно Той беше лъжец и фалшив пророк, а в този случай не трябва да вярваме на нищо от това, което казва. Всъщност ако Той е лъжец и фалшив пророк, то цялата Библия е базираната на лъжа и следователно цялото християнство е фалшива религия.“
Какво ще отговорите ако атеист използва този аргумент срещу вас? Ако не знаете какво да отговорите, те са ви хванали! Колко хора са чели този пасаж от Библията и са били разочаровани понеже не са успели да видят истинския контекст? Контекстът е ключа!

Останалото е история

Когато отново видях баща си, той ми даде две книги. Първата беше „Лудостта на последните дни“ от Гари ДеМар. Каза ми „Прочети я. Това ще развенчае всички митове, в които вярваш.“ После ми подаде друга – „Възстановеният рай“ на Дейвид Чилтън. Каза „След като прочетеш ‘Лудостта на последните дни’, искам да прочетеш Чилтън. Книгата на Гари ще събори митовете, а тази книга ще те изгради отново“.
Може да предположите какво правих следващите няколко дни. Почти не можех да оставя книгите. Беше интересен процес понеже страхът ми имаше дълбоки корени, като лош плевел. Понякога, докато четях книгата на Гари, самите заглавия на главите ми причиняваха вълни от адреналин. Искаше се смелост от моя страна да прочета цялата книга, но съм толкова радостна, че го направих! Той представяше историческите грешки, които християните са правели с постоянните си опити да предричат края на света, година след година в продължение на векове. Всички тези предсказания имаха нещо общо – всяко едно от тях беше грешно! Единственото нещо, което даването на предсказания прави за християнството е да дава на невярващите поводи да се опитват да отхвърлят християнството. Лошата теология отхвърля християнството понеже започва с грешни предпоставки и води до грешни изводи.
Тези две книги промениха живота ми. След това не можех да спра да чета и да се уча. Започнах да разглеждам онлайн християнски книжарници, които предлагаха различна гледна точка. Купих си дискове с библейско обучение на тема „Основно обучение за разбиране на Библейски пророчества“ и видях, че те бяха доста полезни. Преминах през цялата 24-та глава на Матей, както и по малко от Откровение и Данаил. Научиха ме как да тълкувам Библията сама, а не да разчитам на текущите събития или модерните тълкуващи учители да разкодират нещата за мен. Тези дискове ме научиха, че начинът да тълкуваш правилно Библията е чрез самата Библия.
Когато се появи дума или израз, който е труден за разбиране, най-добрият начин е да погледнете какъв е начинът, по който тези думи или изрази са използвани на друго място в Писанията. Например когато Исус каза „Това поколение няма да премине преди всички тези неща да се случат“ някои хора тълкуват израза „това поколение“ като някакво бъдещо поколение, което ще види тези знаци. Ако обаче погледнем как на други места в Новия завет е използван изразът „това поколение“, ще забележим, че във всеки от случаите изразът означава поколението, на което се говори. В нито един от случаите не означава някакво бъдещо поколение. Някои хора отиват още по-далеч и твърдят, че думата „поколение“ всъщност означава „раса“. В такъв случай би трябвало да четем думите на Исус като „Еврейската раса няма да изчезне преди всички тези неща да се случат“. В това определено няма смисъл. Това би означавало, че в момента, в който всички тези неща се случат, еврейската раса да изчезне.
Преводът на Библията на Скотфилд популяризира както тази, така и по-новата теория за грабването около 1830-та година. Погледнато исторически, диспенсационализмът – модерната дума за теологията на поредицата „Оставените“, е нова теория. Такава, която църквата в продължение на много години е отхвърляла като ерес. Тя в момента е широко приета в модерната църква. Ето затова е важно да изследваме в какво вярваме. Не искаме да разпространяваме лоши теологии повече! Не искаме да оставяме враговете ни да решават само защото ние сме невежи и не успяваме да разберем какво точно казва Словото на Бог.

Три възгледа

Трябва да знаете, че има три различни възгледа за края на времето, бъдещето и за това кой всъщност стои на трона. Трябва да знаете това понеже то ще повлияе на останалата ви теология. Накратко ще представя трите главни линии и съвсем на бързо, няколко варианта на тези възгледи. Всичко се върти около времето на повторно идване на Исус и започването на Милениума. Също така и около въпроса дали Царството е установено вече, ако не е – кога ще бъде и последствията от това. Ето трите главни възгледа сред християните:

Премилениален възглед: Според това учение Исус се връща преди Милениума поради което е и представката „пре“. Милениумът представлява буквални хиляда години. Има няколко подгрупи на това учение, което е объркващо. Това, което трябва да знаете е, че като цяло според премилениалният възглед Исус не е установил царството си още и в момента не царува. Според него нещата в света ще стават все по-зле, Антихрист ще установи царството си, а Исус се връща в самия край на времето за да избави Своята почти заличена църква и да навлезе в Милениума. Има хора в тази група, които вярват, че Грабването се случва преди Голямата скръб, по време на нея или след нея.
Известният роман „Оставените“ попада в тази категория под отделно име, наречено „диспенсационализъм“. Според това вярване светът ще стане наистина зъл и лош, Исус ще грабне хората си тъкмо преди Голямата скръб, Антихрист ще установи световното си правителство и ще сключи споразумение с евреите, ще се построи отново храма и така нататък. Исус физически ще управлява от Ерусалим с военна мощ и всичко ще е определено еврейско. Диспенсационализмът разделя църквата от Израел. Има два вида хора на Бог в тази мисловна школа. Тя съществува доста преди поредицата „Оставените“, но романите я популяризират по цял свят и най-вероятно вие също сте чували за тях.
Не мога да отделя много време тук на развенчаването на тази теория, но мога да ви уверя, че Библията не говори за построяване на храм, за Антихрист, който да сключва или нарушава завет с евреите, Антихрист, който да се провъзгласява за диктатор над целия свят и т.н. Всичко това е много лоша библейска фантазия, прокарана като „буквално Библейско тълкуване“. Надявам се, че ще проучите въпроса по-задълбочено и ще видите колко неверен и небиблейски е диспенсазионализмът.

Амилениален възглед: Това означава „без милениум“. Според него няма да има буквален Милениум от хиляда години, а числото „хиляда“ е символ на много дълъг период от време както в „Бог притежава добитъка на хиляда хълма“. Знаем, че Бог притежава добитъка на всички хълмове, но символичният език е използван за да направи впечатление. Амилениализмът твърди, че Христос не е установил физически царството Си на земята, а че по същество Царството е единствено духовно. Милениумът се простира от момента, в който Христос се е появил до Второто Му пришествие.
Според този възглед през времето ще има растеж както на доброто, така и на злото. Те ще растат едновременно докато Бог не разруши злото в края на времето. С други думи доброто ще става все по-добро, а злото все по-лошо. Евангелието няма да покори земята, народите няма да бъдат научени и Христос няма да положи враговете Си под краката Си. Всяка победа, която християните изпитват е само в сферата на духовното. Увеличаващото се зло и беззаконие ще надделеят над всеки прогрес, който християните направят на земята.
Проблемът тук е, че видяхме как Библията казва „Цялата земя ще бъде изпълнена със знание за Господ както водите покриват морето.“ Ако това е вярно (а аз съм склонна да вярвам на Божието слово), то няма място за зло, което да е толкова силно колкото и доброто. Ако Великото поръчение е Божият план за изкупление на историята, ако всички народи ще бъдат научени и ако маята подквасва цялото тесто, това означава, че бунтът срещу Бог ще има все по-малко влияние в света дори и да става все по-концентриран. В допълнение на това ние знаем, че Исус има цялата власт на небето и земята и че Царството Му не е от този свят, но се простира в него и във всички реалности, както видими, така и невидими.
Помнете, че ако Царството всъщност е само духовно, това оставя физическата реалност на човека (или на Сатана), който да се разпорежда и да я управлява като бог. Това ни връща към въпроса „Кой вярвате, че стои на трона и управлява?“

Постмилениален възглед: Това е мой личен възглед и гледната точка, от която съм написала цялата книга. Според него ние в момента живеем в Милениума, който е установен когато Христос беше тук на земята. Подобно на амилемиализма, този възглед е съгласен, че Милениумът не представлява буквални хиляда години, а това е символ на „много дълъг период от време“. Всъщност ние може би се намираме все още в ранната църква. Според тази гледна точка Милениумът е дълъг период на бавен растеж, през който светът ще се обърне към Христос. Исус ще се върне след като положи враговете Си под краката Си, след като Великото поръчение е изпълнено в света и след като народите са успешно обучени. Това е период на нарастващо световно благоденствие и мир. Грег Бансен разсъждава по темата:

Ще има върхове и спадове, ще има времена на преследване, ще има неморалност и беззаконие, с които да се справяме. Въпреки това преобладаващият модел ще бъде модел на растеж и успех за царството. Ще видим просперитет в църквата. Процесът ще мине през постепенната промяна на нациите, чрез проповядването на Словото на Бог, не чрез военна мощ, не чрез оръжия и базуки, но чрез проповядването на евангелието – мечът на Духа. 4

Няма да видим напълно съвършенство тук, на земята, но нещата определено ще се подобрят. Грехът също няма да изчезне, но когато хората управляват самите себе си по-добре и ограничават плътската си натура като се посвещават на Христос, грехът няма да е толкова побеснял както е сега. Ние не вярваме, че всеки човек ще бъде спасен. Винаги ще има пшеница и плевели. Въпреки това ние ще наблюдаваме увеличаване на християнството и намаление на всички форми на бунт.
Всичко това просто пожелателно мислене ли е? Макар че определено е най-оптимистичният от възгледите, няма значение дали ни звучи добре или не. Това, което е от значение е това, което Библията наистина учи. Знаем, че Царството е тук и сега защото Исус каза така в Матей 12:28-29. „Но ако аз изгонвам демони чрез Духа на Бог, то Царството е дошло върху вас.“ Исус изгонваше демони, така че ние знаем, че Царството е тук сега, а няма да дойде в неопределеното бъдеще. Христос ще се върне в Своето вече установено Царство за да изхвърли Сатана в бездната и да съди света. Възкресението и Последния съд ще са в един и същ ден.
Това накратко са трите главни възгледа, които хората имат относно Последното време и бъдещето. Трябва да внимаваме да не избираме това, което просто ни харесва как звучи или това, в което винаги сме вярвали. Трябва да изследваме всяка идея и да сме сигурни, че тя е в съответствие с Библията. Надявам се това да е отворило очите ви за възгледи, които не сте познавали. Надявам се да сте насърчени да четете и изучавате в по-голяма дълбочина важните въпроси за бъдещето и какво Бог казва по въпроса!

Бележки

1. Р. Дж. Ръшдуни, “Eschatology,” Journal of Christian Reconstruction, Symposium on Eschatology, Vol. XV: Winter, 1998, p. 11.

2. Дейвид Чилтън, Paradise Restored (Tyler, TX: Dominion Press, 1994), 8–9.

3.Грег Бансен, Victory in Jesus (Texarcana, AR: Covenant Media Press: 1999), 3.

4. Бансен, Victory in Jesus, 27.