ГЛАВА 15

ГЛАВА 15

От где, накъде, наблизо и кому?

Не, това не е глава за Шекспир или Староанглийски превод на Библията. Ще разгледаме някои много уместни въпроси, които ще ни помогнат да определим на къде отиваме. Ще се спрем на следните въпроси: За кого беше написано Откровение? За какви събития се отнася? Какво се случва в бъдещето?
Разказах ви историята как почнах да се съмнявам в това, което вярвах за последното време и споделих някои възгледи, които може би не бяхте чували. Сега бих искала да ви дам още малко месо, което да дъвчете. Искам да представя още едно парче от пъзела, наречен „бъдеще“ като ви покажа нещо от миналото. Надявам се това да ви накара да си зададете въпроси, както накара мен. Надявам се, че ще ви вдъхнови да задълбаете в темата и да откриете какво повече Библията казва по тези въпроси, точно както се случи с мен. Когато веднъж успеете да оставите страха и безнадежността за бъдещето зад вас, няма какво да ви спре! Официално ставате „опасни“ за дявола.

Важно парче от пъзела

След като видях това конкретно парче от пъзела, всичко почна да има смисъл. Библията ми се струваше напълно нова и свежа. То подреди всичко в правилната перспектива. Спряхме се на това какъв е Божия план за бъдещето и какво Той възнамерява да прави с Царството Си – да го разширява и изгражда докато то изпълни цялата земя. Къде във всичко това се вписват идеите за „Великата скръб“ и „Антихрист“? Нека набързо да погледнем контекста, в който Откровение е написано и към кого е било насочено. Това ще ви накара да възкликнете „О, разбирам!“ Ще направя няколко основни твърдения и ще ги подкрепя с Писанието. Има цели томове, изписани върху подхода, който ще използвам, но аз само ще го спомена тук. Ако желаете да направите по-задълбочено изследване, описала съм някои източници в главата „Допълнителни източници“.
Йоан е написал книгата Откровение преди разрушаването на Ерусалим през 70 г. н.е. Някои учени смятат, че е написана след това, но нека ви покажа няколко стиха, които подкрепят позицията за преди 70-та година и да ви оставя да решите сами. Йоан е сред получаването на видението когато нещо се случва с него:

Тогава ми се даде мерителна пръчка, като жезъл, и ми беше казано „Стани и измери храма на Бог, олтара и тези, които се покланят там, но не измервай двора отвън храма, остави го понеже е даден на народите и те ще газят светия град в продължение на четиридесет и два месеца.“ (Откр. 11:1-2)

Ангелът казва на Йоан да измери храма – еврейския храм, но да не мери външния двор. Това ни говори, че храмът все още го е имало когато Йоан е писал книгата. Храмът е разрушен в Ерусалим през 70-та година и така ние виждаме от самото Писание, че видението дойде при Йоан преди разрушаването. Йоан не би могъл да отиде и да измери разрушен храм. Не би имало какво да се мери. Този къс информация се вписва чудесно в думите от Матей 24, където Исус предупреждава учениците, че в рамките на едно поколение (40 години) точно това събитие ще се случи:

Исус напусна храма и се отдалечаваше когато Неговите ученици Му посочиха сградите на храма. А Той им отговори „Виждате ги, нали? Истина ви казвам, тук няма да остане камък върху камък, който да не бъде съборен.“

Писанието в Лука също отразява стиха в Откровение 11: „Те ще паднат от меч и ще бъдат заведени пленници във всички народи, и Ерусалим ще бъде газен от краката на езичниците“ (Лука 21:24).
Също така знаем, че Йоан написва Откровение по времето на Нерон. Отново Писанието ни казва:

За това е нужен мъдър ум: седемте глави са седем хълма, върху които седи жената; те също са и седем царя, пет от които са паднали, един сега е, другият още не е дошъл, а когато дойде, ще трябва да остане само малко. (Откр. 17:9-10)

Кен Джентри е експерт по датиране и контекст на книгата Откровение и обяснява наистина разбираемо какво означава този стих и как виждаме, че точно Нерон е царувал тогава:

Сигурно няма по-очевидна истина в Откровение от тази – Рим е символизиран тук чрез седемте хълма. В края на краищата, Рим е единственият град в историята, който е разпознаван навсякъде по седемте си хълма… 1

Джентри продължава, давайки невероятни доказателства както от Библията, така и от извън нея:

Йоан пише за да бъде разбран (Откр. 1:3) и изрично споменава, че мъдрите, които следват тълкувателните принципи на ангелите ще разберат: „За това е нужен мъдър ум: седемте глави са седем хълма, върху които седи жената.“ (Откр. 17:9)… След това научаваме, че седемте глави също представляват политическа ситуация, в която пет царя са паднали, шестият царува в момента, а седмият ще дойде и ще остане само малко. Удивително е, че шестият император на Рим е Нерон. 2

От историята знаем, че имената на седемте императора са Юлий Цезар, Август, Тиберий, Калигула, Клавдий, Нерон и Галба. Ангелът казва на Йоан, че първите пет царя са вече мъртви, но шестият все още е жив. Това ни довежда до Нерон. Нерон умира на 9-ти Юни 68г. Ангелът казва, че седмият цар ще още не е дошъл, но когато дойде, ще остане за малко. Това е римският император Галба, който царува само седем месеца – до 15 Януари 69г. Това е удивително, не мислите ли?
Има огромни книги, които се впускат в детайли по темата, но исках просто да ви покажа на кратко, че Откровение е написано преди разрушаването на Ерусалим – събитие, което Исус предрече, че ще се случи. Това ни говори доста за това, кои са били читателите на Йоан – християните, подложени на гонения през първи век! Откровение е подобно на голяма част от Новия завет – то е писмо, написано до определена група хора по повод на тяхна конкретна ситуация. Голяма част от Библията е писана към конкретни хора, но за всеки, който я чете, така че да има полза от нея.
Ето как разбираме, че Откровение е написана за събитията, случващи се през първи век – първите няколко стиха от книгата казват, че времето на предсказаните събития е „близко“ и те „скоро ще се случат“. Вижте:

Откровението на Исус Христос, което Бог Му даде за да покаже на слугите Си нещата, които скоро ще се случат. Той го изяви като изпрати ангела Си до слугата Си Йоан, който свидетелства за словото на Бог и за Исус Христос, както и за всичко, което видя. Благословен е този, който чете на глас думите на това пророчество. Благословени са и тези, които чуват и пазят това, което е написано в него защото времето е близо. (Откр. 1:1-3, ударенията са мои)

Първите думи на Йоан са, че това, което ще прочетат ги засяга понеже времето е близо! „Близо“ не означава след 2000 години в бъдещето. „Ще се случат скоро“ не означава нищо друго освен, че „ще се случат скоро“. Винаги се опитваме да усложняваме нещата, нали? По някакъв начин трябва да направим всичко това в Откровение да означава нещо, което всъщност то не е . Казваме, че то се отнася до бъдещето, след това го изкривяваме така, че да се впише в модерните ни технологии и се получава истинска каша – истинска фантастична каша. Но както знаете, фантастиката продава.
Откровение завършва със същото послание, с което и започва – времето е близо за слушателите от първи век. Ангелът изрично казва на Йоан да не запечатва думите на пророчеството понеже събитията, за които се говори ще се случат скоро и църквите, към които Йоан се обръща трябва да са насърчени и информирани.

Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, понеже времето е близо. (Откр. 22:10)

Това означава, че повечето от събитията, описани в Откровение са такива, които се случват до разрушаването на Ерусалим, включително! Това включва и Великата скръб, в която Йоан каза, че също участва (Откр. 1:9).
Това замайва ли леко главата ви? Когато го видях самата аз, си помислих „Е, това вече има доста повече смисъл…“
Тази книга само представя някои нови идеи, всъщност идеи, които може да са нови за нас, но в действителност са много стари. Този възглед е бил в църквата в продължение на векове. Посланието в книгата е за надежда, визия и причина да задълбаете повече и да се отървете от теологичното мляко, което сте поглъщали! Но понеже това е само въведение, няма да мога да отговоря на всички въпроси, които възникват по темата. Надявам се да прегледате списъка с източници, които съм приложила за да разберете по-дълбоко тези теми.

Знаехте ли?

Трябва да ви покажа нещо сега. То може да ви изненада. Ако случайно сте някой от хората, прочели всички книги от поредицата „Оставените“ и сте обхванат от „треска за грабване“ или просто не знаете какво точно Библията казва, ето ви малко важна информация, върху която да помислите:
Знаехте ли, че книгата Откровение не споменава думата „Антихрист“ дори веднъж? Има „звяр“ в Откровение, но това са две различни неща. Ако умирате от желание да узнаете кой е „звяра“ и какво означава „числото на звяра“, ето отговора – това е като името Нерон, изписано с римски цифри, но с еврейски букви. Звярът също така символизира Римската империя като цяло.
Когато навлезете в тези изследвания ще научите, че повечето от символите и образите всъщност са Старозаветни такива. Новият завет не е бил събран още, така че християните през първи век лесно са разбирали символите, тъй като са били сериозно запознати със Стария завет.
Трябва да помним, че по това време е било налице и силно преследване, така че Йоан е трябвало да бъде предпазлив когато праща писмото до църквите за да не им навлече още проблеми. Поради това той казва „Това изисква мъдрост: нека този, който разбира изчисли числото на звяра, понеже е число на човек и числото е 666“ (Откр. 13:18). Зададе им гатанка. Те щяха да могат да го разтълкуват като просто заменят цифрите с букви. Исторически сведения показват, че това е била разпространена игра по това време. Йоан я е използвал за да могат да разберат какво той казва за Нерон в контекста на преследваната християнска църква. Нерон не е изключителен и отделен Антихрист. Библията никъде не описва подобен отделен Антихрист.
Единствените места където думата антихрист е използвана са в посланията на Йоан (1 Йоан 2:18, 22, 23; 4:3; 2 Йоан 7). Нека разгледаме библейските характеристики на антихрист. Важно е да не налагаме свое собствено значение върху текста. Йоан казва, че антихрист е всеки, „който отрича, че Исус е Христос“, „отрича Отец и Сина“, „всеки дух, който не изповядва Исус“ и „тези, които не признават Исус Христос като дошъл в плът. Това е измамникът и антихрист“. Тук много ясно можем да видим, че антихрист не е отделен индивид. Такъв е всеки, който не приема, че Исус е дошъл в плът, от тук и думата анти- (срещу) Христос. Също така виждаме, че антихристи е имало по времето когато Йоан е писал, тъй като той самият ни го казва. „А това е духът на антихрист, който бяхте чули, че идва, и той вече е в света.“ (1 Йоан 4:3)
Вместо да четем Библията и да се учим как тя използва различни термини и дефиниции, ние сме дали тази власт в ръцете на писатели фантасти и други подобни „експерти“. Знаете ли какво? Библията е писана за да бъде разбирана! Книгата Откровение се нарича „Откровение“ не защото съдържа тайни и загадки, а защото ги разкрива. Тя открива послания. Ако я четете в правилния контекст всичко започва да има смисъл. Вместо това „експерти“ са взели това, което би имало смисъл за хората от първи век и насила са го пренесли 2000 години в бъдещето! Библията казва, че антихрист може ад е съседът ми или свидетелят на Йехова, който звъни на вратата, но за тези автори, фантазиращи за последното време, това не е толкова вълнуващо колкото световен политически лидер, който ще изтрие християните от лицето на земята.
Има ли в света лоши хора, които да искат да постигнат подобни неща? Да, има. Винаги е имало лоши хора, които са искали и са се опитвали да сторят нещо подобно. Това не е нищо ново. Погледнете историята. Върнете се в Стария завет. Вижте Рим. Погледнете ужасните преследвания, които нашите предци християни са преживели! Ние живеем в лукс в сравнение с тях. Може да не продължи дълго по този начин ако продължаваме да мислим, че някой голям лош Антихрист е определен да управлява света! Разбирате ли защо? Защото ако ние наистина вярваме, че не Христос царува над планетата Земя, а дяволът, то ние очакваме нещата да стават все по-зли, няма да се опитаме да спрем този процес и по този начин ще поднесем света на Сатана на сребърен поднос!

Защо има значение?

Говоря за лъжите за последното време, в които вярвах понеже това влияеше на целия ми живот. Оказваше влияние на желанието ми за живот. На решенията, които вземах. Понеже мислех, че светът принадлежи на Сатана и се предполага, че ще става все по-зле за да може да се върне Исус, нямах никакви планове да се ангажирам с това да го правя по-добро място.
Може да има хора, които след като прочетат това все още вярват, че Сатана управлява земята, но ще се опитат да оставят следа в света. Бих ги предизвикала да се замислят защо го правят. Това определено е противоречие в системата от вярвания. Ако нещата трябва да станат наистина зле за да се върне Исус, то те би трябвало да се радват когато виждат извращения в света. Това звучи ли ви ненормално?
Знам, че врагът обича този начин на мислене. Понеже нямах никаква надежда за бъдещето, нямах и планове за него. Не се замислях за това наистина да желая да имам семейство. То се случи, но аз не мислех за него като за нещо, което наистина си струва. Не мислех и за бъдещите поколения. Не се замислях какъв ще бъде света за внуците ми ако християните като мен не се ангажират… и не се посветят да изпълнят Великото поръчение. Нямах намерение да придобивам активи или да трупам наследство за наследниците си понеже бях убедена, че никой от нас няма да е тук благодарение на Грабването или Скръбта. Вярванията ми за последното време имаха огромно влияние по много начини. Все още продължавам да осъзнавам колко много вярването ни за бъдещето влияе на днешното и бъдещите поколения, които от своя страна биха повлияли на цели общества и цивилизации. Наистина е изумително.
Ако чувате всичко това за първи път, може да ви се стори тежко. Може би никога не сте се замисляли какво всъщност вярвате относно тези неща. Може би имате смесица от идеи и сте объркани. Бих искала да дам надежда на тези, които са се борили със страх и тревоги относно бъдещето. А тези, които мислят, че няма значение в какво вярват, искам да предизвикам. Това, което вярвате за бъдещето определя това, което правите днес.
Има толкова много надежда! Не разбирах какво означава да си наистина свободен в Христос докато не осъзнах Божия план за бъдещето на църквата Му. Трябваше да осъзная това за да разбера моята лична цел и призвание в живота. Ако не знаете къде отивате, просто ще се лутате и ще се изгубите. Безцелността е нещо, което кара дявола да се радва. Жизнено важно е да разберем къде отиваме и как да стигнем до там.

Бележки

1. Кенет Джентри, Navigating the Book of Revelation, (Fountain Inn, SC: Goodbirth Ministries, 2010), 20–21.

2. Джентри, Navigating the Book of Revelation, 20–21.