ГЛАВА 17

ГЛАВА 17

Седем въпроса

В тази глава, както предполага заглавието, бих искала да задам седем въпроса, на които ще дам моите отговори. Предизвиквам ви да разгледате въпросите самостоятелно и да формулирате свои отговори.

1. Какво наистина вярвате относно Великото поръчение?

Моят отговор: Великото поръчение ще бъде увенчано с успех в историята, а не с провал. Ние успешно ще ходим из света и ще правим ученици от всички нации. Христос ще се върне когато е положил всеки свой враг под краката си. Ако вие вярвате в Грабването и отделен Антихрист, който ще построи отново храма, ще направи завет с евреите и ще управлява света за седем години, то вие вярвате, че християнството ще претърпи поражение. Вярвате, че това, което Христос каза да правим, не е проработило. Вярвате, че Великото поръчение няма да научи народите и че Христос няма да се върне за славна Невяста. Вярвате в обезглавената Невяста. Това е опасна вяра. Ако все още сте объркани и искате да проучите темата по-дълбоко, моля погледнете страницата с ресурсите. Нашето семейство ще знае къде по право се намира Сатана – под краката ни… и не защото ние имаме сили сами по себе си, а защото сме упълномощени от Святия Дух. Бог се бори за нас. Ние се покоряваме.

2. Какъв ефект са оказали негативните възгледи на църквата за есхатологията (или за Последното време) върху света?

Моят отговор: Понеже църквата с радост е възприела теологията на поражението, тя се е оттеглила от ангажираността си със света и е пренебрегнала позиции на авторитет и власт. В резултат, на тези позиции има все повече нехристияни. Където християните се оттеглят, езичниците настъпват. Виждаме ефекта от прославянето на Сатана и подкопаването на силата на Христос дори в популярните филми и култура. Ако прегледате каталога на местната си видеотека, ще видите десетки трилъри и филми на ужасите, всички говорещи за Последното време, за Антихрист, апокалипсиси и подобни. Това всъщност е подигравка. Дори и продуцентите да не го осъзнават, това е подигравка спрямо Бог понеже такива филми Го обрисуват като неприсъстващ и неспособен в историята. Сатана винаги побеждава. Той е равен на Бог и има точно толкова власт колкото Бог. Сценариите за Последното време показват Бог като губещ, а Сатана – като победител. Апокалиптичните филми показват Бог като неангажиран с човешките съдби и изглежда все едно тези астероиди, огромни земетресения и природни катаклизми са извън Неговия контрол.
Това е пълна подигравка. Подигравката се е просмукала от църквата в света. Това, което се случва извън църквата е отражение на нещата, ставащи в нея (или липсата им). Тази подигравка с Бог е заради нас. Трябва да поемем отговорност за това, че сме изпуснали инициативата. Приели сме идеята, че с течение на времето Сатана ще превземе църквата. Време е отново да се върнем в играта. Време е за нов курс. Запомнете: ако църквата не промени културата, културата ще промени църквата.

3. Какво наистина вярвате за силата на Исус?

Моят отговор: Исус губещ ли е в историята? Не е ли Той толкова мощен, че да може да победи враговете Си само с поглед? Ако вярвате, че Той е способен на това, ако вярвате, че Великото поръчение ще бъде изпълнено и земята ще бъде изпълнена със знание за Господ, ако вярвате, че скалата ще стане планина, която ще изпълни целия свят както е описано в Данаил 2, то вие сте постмилениалист! Вярвате, че Христос ще се върне в Последния ден за да получи славна Невяста, а не такава, която изглежда все едно е претърпяла верижна катастрофа. Ако вярвате на Библията когато казва, че Исус ще се върне след като е поставил всички Свои врагове под краката Си, то вие няма как да гледате песимистично на църквата, да вярвате, че нейното влияние ще отслабва или, че злото ще расте със същия темп както християнството. Ако християнството се просмуква в света, злото няма как да прави същото. Има само един победител. Бог е предопределил тази битка. Съжалявам, Сатана, но тази игра е нагласена. Ти губиш. Или както Дейвид Чилтън така красноречиво отбелязва:

Есхатологията на владеенето не е просто удобна доктрина, според която светът става „все по-добър“ в абстрактен смисъл. Нито е доктрина, прокламираща защита срещу съд и опустошаване на народите. Напротив, есхатологията на владеенето е гаранция за съд. Тя учи, че световната история подлежи на съд – серия от съдби, които водят до Крайния съд. Във всеки един момент Бог гледа Своя свят, преценява и оценява нашия отговор на Неговото слово. Прекарва народите през ситото на историята, отсявайки ненужната плява и премахвайки я докато не остане нищо друго освен чиста пшеница. Изборът пред всеки народ не е плурализъм. Изборът е покорство или унищожение. 1

4. Какво ще се случи ако хората се върнат към това да обичат Бог и да спазват заповедите Му?

Моят отговор: В края на краищата, народите ще бъдат научени. Исус каза „Ако ме обичате, ще спазвате заповедите ми“ (Йоан 14:15). Ако отделните личности се върнат към това да са покорни на Десетте заповеди, да ги прилагат в цялото общество, да учат на тях семействата и децата си и да дават на света работещи отговори за истинските проблеми, народите ще бъдат научени. Светът ще бъде пълен със знание за Господ както водата покрива морето.

5. Как вие точно в момента променяте хода на историята?

Моят отговор: С всеки един памперс! Бъдете верни в малките неща. Те се добавят едно към друго и водят до живот, който оказва влияние. Имаме право на само един опит. Имаме една възможност да покажем на Бог цялата си любов и покорност към Него. Това е толкова далеч от някакво просто мило чувство към Бог и емоционално преживяване. Това означава действие. Означава да имаш добро отношение в това, което ти изглежда като най-лошия ден в живота ти (което е голямо предизвикателство). Означава да откажеш да оставиш правителството да обучава децата ти. Означава да учиш дома си на стандарта на Десетте заповеди и да го държиш отговорен към тях. Означава да се спрем когато се усещаме, че се заяждаме със съпрузите си или ги лишаваме от близост като форма на манипулация. Означава да се екипираме с набожни методи за дисциплиниране, за които Библията говори, а не с такива, които ни препоръчва популярната психология. Означава да обичаме децата и съседите си дори когато не ни се иска – защото Бог първо обикна нас. Бъдете верни в малките неща. Това ще окаже ефект навсякъде около вас.

6. Какво мислите за близкото бъдеще и какво за далечното?

Моят отговор: Очаквам разпространението на победоносното Царство на Христос на земята. Той ще постигне това чрез семействата. Активно планирам ежедневните си дейности и отношението си, имайки предвид победа през поколенията. Нашето поколение ще прецени днешното време и ще си направи съответните планове за него (икономически колапс, нестабилност на пазарите и др.). Ние също ще имаме и дългосрочен план. Всяко действие, което правим е стъпка към осъществяването му. Просто за забавление сме си говорили със съпруга ми да натрупаме достатъчно богатство за да можем да основем християнска филмова компания, която да прави огромни и епични филми по Библейски истории и биографиите на известни християни. Представяме си театралност и размах от типа на „Властелина на пръстените“. Това би привлякло всякакви хора, които може да разбират, а може и да не виждат, че това е библейска история или филм за живота на християнин, но такива филми биха споделяли посланието на върховенството на Бог и Неговата сила през времето. Интересно е да планираш и мечтаеш за такива неща!

7. Какво влияние може Църквата наистина да окаже в историята?

Моят отговор: Църквата трябва да бъде град на хълм. Трябва да е солта. Тя трябва да е подправката в скучния свят и да запазва културата като учи света да се покорява на Божиите заповеди. Църквата е необходимо да бъде това синапено зърно, което израства в дърво, така че всички птици идват да си почиват в него. Църквата трябва да бъде убежище. Тя трябва да има истински, работещи решения на бедността и безработицата.
Библията има специфичен план как Църквата трябва да се грижи за бедните. Да раздава безплатно пари не е грижа. Библията казва „Този, който не иска да работи, да не яде“ (2 Сол. 3:10). Решението за бедността е всички способни хора да работят.
Джордж Грант е написал вдъхновяваща книга по темата, наречена „Докарайте косачите“. Ще ви кажа едно нещо: не бях чувствала истинско желание да помагам на бедните преди да прочета тази книга. Тя ме накара да искам да стана и да направя нещо. Тя предлага истински, библейски план за това как да помагаме на бедните – и този план работи! Книгата не е просто теория, а съдържа практически указания, които авторът успешно е използвал в своето собствено общество в продължение на години.
Да помагаш на бедните не означава да правиш така, че да им е по-удобно в бедността им. Означава да ги екипираш с мотивацията, уменията и образованието, необходими за да изработят своето излизане от бедността и да научат други как да направят същото. Това произлиза от библейския модел, който Бог даде в Стария завет. Той инструктира фермерите да оставят външните краища на нивите и реколтата си на бедните, вдовиците и сираците, както и за пътници, минаващи от там. Те трябваше да ги обработват сами, което често беше твърде трудоемко, но като награда имаха какво да ядат.
Библията ни показва работещ пример за това в книгата на Рут. Това е важно – благополучието не е работа на правителството. То е работа на църквата. Правителствата се провалиха в опитите си да спрат бедността и вместо това създадоха повече бедност. Хората почнаха да зависят от грижите на правителство. В крайна сметка защо му е на някой да се хване дори на минимална заплата когато може просто да попълни един формуляр и да получава помощи защото не работи? Много по-лесно е. Как трябва християните да се отнасят към правителствените подкрепящи и социални политики? Джордж Грант се изказва доста добре:

Причината за просперитета на Запада не е случайна. Това е директен резултат от „Пуританската етика“, която е включвала усърден труд, спестяване, инвестиране и философията на свободното предприемачество и инициатива. Божият закон ясно обещава външни благословения като отговор на външно покорство. Работата е това външно покорство. В своя творчески труд „Идоли за погибел“ Хърбърт Шлосберг пише „Християните трябва да не подкрепят която и да е политика, насочена към бедните, която не се стреми да ги накара да заемат същото високо ниво на полезно съществуване, които всички ние трябва да олицетворяваме. ‘Служим на бедните’ е евфемизъм за унищожаване на бедните освен ако не включва намерението бедните да се включат в служене на други.“ Докато хуманистичните социални политики държат хората безпомощно зависими, Библейската благотворителност се стреми да ги изкара от този им статус и да разкрие продуктивния им капацитет. Библейската благотворителност иска да ги върне обратно на работа понеже тя никога не трябва да бъде нещо различно от подтик към тях да се върнат напълно в Божието призвание за тях. Павел го казва ясно „Който не работи, няма да яде“ (2 Сол. 3:10). Благотворителността не прави подаяния! Трябва да се положат всички усилия да сме сигурни, че помощта ни наистина помага. Милостинята може да удовлетвори непосредствена нужда, но как тя спомага за по-върховната цел да подобрим получателя и? Как тя го подготвя за пазара на труда? Как тя го екипира за бъдещето? Колко добре тя предава закона на Бог и предписанията на библейския морал? 2

Докато светската система спомага за мързел, Божията система съдейства за продуктивност и цел. Наистина има хора, които са в нужда и не са мързеливи, но за тях има доста по-добро решение. Помните ли как Бог нарича общество, което иска правителството им да се грижи за тях? Общество от роби. Те оковани. Когато правителството се грижи за вас, вие сте изоставили личната си отговорност и сте се превърнали в роби. Фактът, че правителството прави това, което църквата трябва да върши е акт на тирания. То е излязло извън границата на сферата, която Бог му е създал и е навлязло в сферата на църквата.
Проблемът е, че църквата не изглежда много заинтересована да поеме това предизвикателство. Даваме пари на хранителната банка, но имаме ли истински план как да върнем местните хора на работа? Отваряме ли домовете си и учим ли бездомните в града ни? Обучаваме ли ги и служим ли както на душите, така и на стомасите им?
Ако не дадем на бездомните и страдащите истинска надежда в Исус Христос, те първо ще останат в духовна бедност и второ, няма да имат никаква реална причина да се стремят към нещо по-добро. Надеждата на евангелието, която се просмуква в света е тази, която ни мотивира да се трудим усърдно. Мандатът на владеене е този, който ни заповядва да работим и да се грижим за себе си и владението, което Бог ни е дал.
Не мога да се спра много подробно на този въпрос, но искам да предложа една вълнуваща идея. Ако църквата наистина действа по библейски, както е описано в Писанието, тя ще промени изцяло света. Джордж Грант разглежда тази тема в книгата си и горещо ви препоръчвам да я прегледате.
Ако всяка църква се грижеше за своите хора (вдовиците, сираците, самотните майки и бащи и възрастните хора) и тя спонсорираше едно семейство, извън църквата, нападнато от бедност – и всяка църква направи това – то ние можем да елиминираме цялата социална система!
Това не е повече от изискваното от Бог, а просто следване на заповедите Му. Ние трябва да се грижим за своите си. Не да ги пращаме на правителството, което да им помага. Ние ги екипираме, служим им и им помагаме да помагат на други. Има изисквания и зависимости, които Бог е определил в Писанието за да не могат хората да смятат милостта Му за даденост. Те трябва да покриват определени стандарти и да имат добър начин на мислене. Те трябва да искат да излязат от текущата си позиция. Ако те са доволни да живеят в мизерия и бедност, те не могат да се класират. Това е Божият стандарт, не нашия.
Както казах преди, Джордж Грант има цяла книга, посветена на удивителния план, който Бог ни е дал. Надявам се да сте вдъхновени да си намерите копие от нея, да я дадете на пастора си и да почнете да подкрепяте Божиите решения на проблемите в света ни!

Бележки

1. Чилтън, Paradise Restored, 220.
2. Джордж Грант, Bringing in the Sheaves (Atlanta, GA: American Vision Press, 1985), 78–79.