ГЛАВА 18

ГЛАВА 18

Окончателното завещание

След като разгледахме както миналото, така и бъдещето на Царството, имаме доста по-добра идея какво трябва да вършим в момента! Тази част истински ме разпалва понеже обичам практичните неща. Смятам, че повечето майки са така. Ето ви цяла глава относно това, което трябва да правим с цялото това знание.
Работим за да оставим значимо наследство на децата си – духовно, теологично и, ако е рекъл Бог, финансово. Всичко това е част от разширяването на Царството. Наследството е част то владеенето.
Тук в южна Британска Колумбия в Канада, за работещи хора от средната класа е изключително трудно да си купят жилище. Данъците ни са прекалено високи, цената на живота – също. Освен ако не сме родени богати или някой член на рода не ни остави голяма сума пари, повечето няма как да притежаваме недвижимо имущество.
Причината, поради която Бог възприема частната собственост много сериозно е, че тя ни учи на управление. Кара ни да съзряваме и да се чувстваме по-отговорни. Освен това е голяма стъпка към излизане от светската система – която не иска вие да притежавате каквото и да е, което ни приближава към независимостта. Колкото по-независими сме от системата на света и икономиката му, толкова по-добре ще сме.
Да кажем, че притежавате собствена земя, къщата ви е без ипотека, имате голяма зеленчукова градина и сте построили къщата си така, че да използва собствени източници на топлина и електричество. Тогава вие официално сте „извън мрежата“. Ако някой ден Бог реши да съди нацията ни така, че всичко да се сгромоляса, семейството ви няма да има проблеми да оцелее сред хаоса.
Основната идея е, че ние искаме да сме подготвени за всичко, което Бог е планирал за нацията ни – както съд, така и победа. Съдът е неизбежен. Виждаме го в момента, а и отдавна е наближавал. Ние сме се отрекли от Бог, който ни е направил най-благоденстващата нация в историята на света. Жертваме децата си ежедневно, убивайки ги с хиляди в името на „избора“ или ги даваме на Фараон, така че той да се занимава с умовете им. Ние все още практикуваме човешки жертвоприношения. Казваме, че мразим дявола, но без да се замисляме обичаме икономическата му система. Отказахме се от „твърда“ валута и я заменихме с фалшива. В резултат на това цялото ни общество живее в система от измама и кражба. Имаме образователна система, преподаваща религията на светския хуманизъм под маската на „неутралитета“ и тя цялата е платена от гражданите на държавата. Плащаме за да става държавата ни все по-светска. Чрез високите данъци ние се ограбваме един друг и плащаме децата ни да бъдат научени да пренебрегват Бог, да Го мразят и да се покланят на Държавата.
Мислите ли, че Бог ще продължава да търпи тези отвратителни неща? Вярвам, че в момента сме в началото на съда. Това не е работа на дявола. Това е работа на Бог, който смъмря дявола и всички, които следват пътищата му. Смятате ли, че Бог трябва да пощади хората Си щом те с радост са следвали светската система? Защо Той да ни спасява от съда когато ние сме били част от схема, която директно Му удря шамар?
Не заслужаваме да избегнем съда. Ако Бог реши да ни покаже милост и благодат в тази ситуация, ще видим греха си. Ще разберем и видим заговора, който се е оформил още Падението: да се попречи на Божията власт и владеене на земята и те да се заменят с фалшива система и фалшив бог.
Когато най-накрая „го проумеем“, ние ще прекараме всеки съзнателен момент от живота си в борба, в опити за измъкване от въртележката на светската система и влизане в Божията система. Трябва да излезем от този лабиринт. Това ще включва планиране и креативност. Освен да направите нещата, за които вече споменах – да смените начина си на възприемане на женската си роля и влияние, да направите това да имате библейски мироглед цел на живота си, да изкарате децата си от подготвителните лагери на Фараон (обществените училища) и да се научите да разпознавате времената – освен всичко това, ще трябва да почнем да кроим планове да построим нещо. Ще построим отново всичко, които дяволът е разрушил. Ще построим наследство за децата си, както духовно, така и финансово.
Писателят Джоел МакДърмън има лекция по въпроса как да защитим богатството си от ръцете на врага. Аз старателно си водех бележки, който ще споделя с вас. Важната причина, поради която да правим тези неща е, че те ни учат на самоконтрол (който както знаем, има огромен разпростиращ се навсякъде ефект) и подготвят следващото поколение за успех и владеене.

1. Инвестирайте в разбиране.

Докато не се обучим в това, което Бог иска да правим по-различно от света, ние си оставаме полезни слуги на Сатана. Вижте тази мъдрост:

Минах покрай полето на мързеливия, покрай лозите на един, който не беше разумен. Видях, че беше обрасло с коприва. Беше покрито с плевели и стените му бяха съборени. И докато го гледах и разсъждавах върху това, научих този урок: Малко повече сън, малко повече дрямка, малко сгъване на ръцете за почивка – тогава бедността ще ти се нахвърли като бандит, недостигът ще те нападне като въоръжен разбойник. (Пр. 24:34)

И докато светската тактика е да пожелаеш нещо, да измислиш схема и после да действаш като грабител (както при високите данъци и лихви), този стих казва, че ние трябва да видим как действа света, да разсъдим за това и да получим инструкция: не правете така както прави света!

2. Имаме нужда от план за спешни случаи.

Имаме нужда от пари – резерви поне за шест месеца, както и някакви налични. Купете си добър сейф и ги заключете в него. Макар че инвестирането в злато и сребро е добре нещо, тъй като това са Божиите пари (и ние ще работим за да успеем да ги върнем в паричната ни система), при спешна ситуация ще имате нужда от налични пари.
Храна – два до три месеца запаси от храни, които са дълготрайни. Ако имате градина, това е супер. Не забравяйте водата. Може да използвате всички тези неща редовно, но попълвайте запасите винаги когато пазарувате за да са в срок на годност.
Други – лекарства (хомеопатичните лекарства нямат срок на годност) и комплекти за първа помощ. Не забравяйте тоалетна хартия и шампоани. Оборудването за къмпинг също би било полезно.

3. Разнообразете доходите си.

Създайте си много източници на доход. Например, Авраам имаше различни видове добитък, сребро, злато и слуги. Не слагайте всичките си яйца в една кошница. Ако пазарът се срути в определена индустрия, не бихте искали да сте само там. Има голямо количество надомни бизнеси, които ви позволяват да работите колкото часа искате и в същото време са добре платени. Бизнес експертът Робърт Кийосаки, авторът на „Богат татко, беден татко“ има книга, озаглавена „Бизнесът на 21-ви век“, в която описва как мрежовият маркетинг е интересна възможност за хора, които нямат много пари за да започнат бизнес. Най-голямата възможност, която той им дава е да създадат т. нар. „пасивен доход“. Това е само един от многото варианти, които може да разгледате.

4. Заздравете взаимоотношенията с хората около вас.

В трудни времена не бихте искали да сте сами. Взаимоотношенията ще ви преведат през тежките моменти и ще ви дадат подкрепата, от която се нуждаете за да продължите и да се насърчавате взаимно. Силно обвързаните общности ще се справят лесно във време на икономически трудности, тъй като те са изградили доверие между семействата си, църквите, съседите, както и спрямо външни мрежи от хора.

5. Победете инфлацията.

Помнете, инфлация означава, че правителството вкарва фалшиви пари в обращение за да изглежда, че имаме повече отколкото всъщност е налично. В резултат всеки долар струва по-малко. Има по-малка покупателна сила. Ето защо цените трябва да се увеличават. По-високите цени компенсират липсата на реални пари. Докато не променим мисленето на правителството ни, можем да сме сигурни, че ще продължат да вкарват нови пари. Следователно цените ще продължават да растат. Това е цикълът „бум/банкрут“. Ако искаме да победим инфлацията трябва да купуваме това, от което имаме нужда сега доколкото ни позволяват средствата. Ако можете да си го позволите, купете си имот вместо да го наемате. Инвестирайте сега в недвижими имоти, станете собственик (земевладелец) ако можете и придобийте реална, твърда валута като злато, както и други твърди активи като оръжие и амуниции.
Не съм финансов съветник. Просто давам предложения, които да ни помогнат да се измъкнем от робството на световната система и да се включим в Божията програма. Искаме свобода! Искаме децата ни да ни наследят. Искаме да ни надминат и да отидат отвъд границите, до които ние сме стигнали. Всичко това е част от планирането през поколенията.
В древна Европа фамилиите са изграждали имотите си в продължение на няколко поколения. Семейството е работело, придобивало е земя и тя е преминавала във владение на децата им. Вместо да я продадат, децата са построявали къща и насаждали градини. Това, което са построили, те оставяли на децата си. Те от своя страна са придобивали знанието и уменията на родителите и прародителите си, ставали са предприемачи, подобрявали са земята, къщата, градината. Те са продължавали да добавят стойност и растеж към семейната земя докато е ставала твърде голям имот. Първоначалните собственици не са успявали да видят крайния резултат, но са имали привилегията да започнат рода. Това показва голяма вяра, която ние тук нямаме.
Помислете за огромните катедрали в Европа. За някои от тях са били нужни стотици години за да бъдат построени. Как са успявали да запазят видението си и да го предадат на следващото поколение? Намерили са начин да предадат наследството на децата си, така че те да довършат задачата, която родителите им са започнали.
Това е невероятна идея тук, в Канада и САЩ. Тук ние изграждаме къщи и църкви с евтини материали, които може да издържат най-много едно поколение. Мислим твърде краткосрочно. С преобладаващия в църквата и обществото манталитет, че светът свършва, защо да градим неща, които да издържат? Все по-малко семейни бизнеси се появяват. Тук в Америка, всеки е за себе си. Изглежда, че дори семейството да има успешен бизнес, децата искат да бъдат „независими“ и да „открият своя път“. Като цяло семейството няма видение за бизнес, който е дългосрочен. Не казвам, че не трябва да използват уменията си в сфери, различни от семейния бизнес, а че такова семейно видение и фамилни династии липсват.
Удивителен пример за баща, който е имал дългосрочно видение за своя род е човек на име Артур Гинес. През 1759 г. той основал пивоварна Гинес в Ирландия. Наел е земята за 9000 години. Е, това е човек с видение! Наследниците на Артур продължават семейния бизнес до 1992 г.! Такъв пример за здрава работа и семейно наследство е вдъхновяващ.
Друг интересен факт е, че ислямската религия има сто годишен план. Те очакват да превземат света за определено време. Те са сериозни в това намерение. Обучават частно децата си като правят всичко да са сигурни, че децата им ще възприемат техния мироглед. Те ги учат в пътищата на фалшивата си религия, която е враждебна спрямо християнството. Трябва да осъзнаем, че всяко семейство учи децата си на нещо, независимо дали го иска или не. Случва се или нарочно, или случайно, но се случва. Което е шокиращо е, че дори тези мюсюлмани са достатъчно умни да държат децата си далеч от държавните училища. Те знаят какъв е залога – умовете на децата им. Те също така, имат много деца. Абортите не се срещат при тях толкова колкото при нас. Те често изграждат фамилни бизнеси и виждате как семействата им живеят заедно докато бавно придобиват власт и влияние в страната ни. Те са стратези. Християните днес не са. Какво мислите, ще се случи след едно или две поколения ако не променим нещата сега?
Ако враговете на Христос имат 100-годишни планове, смятам, че християните трябва да имат 200-годишни. Имаме нужда да погледнем в лагера на врага, да видим какво са намислили и да ги победим с по-добра стратегия. Нека отидем по-далече от тях. Веднъж гледах на ДВД конференция на тема създаване на 200-годишен план за християнските семейства. Това наистина вдъхнови съпруга ми и мен да мислим дългосрочно както никога преди. Ще нахвърля тук някои от бележките ми от една от сесиите.

Съставяне на 200-годишен план

Светът подхожда към бъдещето така: „Най-добрият начин да предскажеш бъдещето е да го създадеш.“ Светът мисли, че може да манипулира настоящето и бъдещето както пожелае. Светът смята, че може да си създаде своя собствена съдба. Това е фалшива теология.
Християнският подход към бъдещето изглежда така: „Кой съди за силата на гнева Ти и за яростта си според страха от Теб? Така че научи ни да броим дните си, така че да придобием мъдро сърце“ (Пс. 90:11-12).
Ние сме създадени, не сме Създателят. Ние не контролираме бъдещето, единствено Бог го прави. В страха си от Бог ние имаме нужда да държим сметка за дните си. Осъзнаваме, че имаме ограничено време на земята. Не трябва да губим времето на Бог и да го прахосваме безцелно или глупаво, преследвайки нашите собствени егоистични амбиции, които нямат нищо общо с царството или с това да оставим наследство на децата ни. Когато си купите застраховка живот, въз основа на здравето и начина ви на живот, застрахователите могат да направят грубо предположение кога ще умрете. Естествено Бог може да ни вземе когато пожелае, но ако ни даде дълъг живот, то ние можем приблизително да си представим колко време имаме да осъществим това, което се надяваме да свършим за Царството докато сме на земята.
Броим дните си за да ни даде Бог мъдро сърце – мъдро за да знаем какво да правим с тези дни. Идеята е да си направим предварителен план на работата ни за Царството тук и после да го представим на Господ. „Посвети работата си на Господ и плановете ти ще се осъществят“ (Пр. 16:3). Мисията на живота ни трябва да бъде да установим теологично наследство, което да помогне на децата и внуците ни да станат лидери, търсещи Царството, защитници на вярата, посланици на Христос, войни, реформатори и говорители на Евангелието, които да стоят в портите и да не бъдат засрамени. Трябва да ги научим как да дефинират тези термини и как да ги прилагат в днешното поколение.
Семействата трябва да изложат тяхната собствена мисия черно на бяло. Когато я имаме изказана – истински план, който декларира каква е целта на съответното семейство в света и как ще я постигне, това дава на децата чувство на принадлежност и цел. Дава им надежда и заряд. Може да се целим в конкретни сфери – като да променим изкуството и музиката на културата ни или пък науката или психологията – и да начертаем грубо разпределение във времето как и къде точно искаме да повлияем и какво да променим, както и до коя дата очакваме да постигнем тези цели. Това е гъвкав план, който може да бъде променят и поправян с течение на времето, когато натрупваме мъдрост. Да имаме нещо такова е чудесно за наследниците ни. Те никога няма да се чудят „Какво е искал нашият патриарх да постигне?“ Това поставя приоритетите ни както локално, така и интернационално. Когато говорим за разширяване на Царството, това включва не само нашата собствена общност, но и целия свят. Може би мисията на семейството ви ще бъде да изградите култура, която да прегърне Божия закон в дадена чужда страна.
Пишете писма до децата си и бъдещите си наследници. Това всъщност правя в тази книга. Въпреки че намерението ми е да споделя знанието, което Бог ми даде през последните няколко години с всеки, който иска да го приеме, книгата също така е и за децата и потомството ми. Ако нещо се случи със съпруга ми и мен те ще имат тези думи и от първа ръка ще разберат какво майка им и баща им са имали предвид! Ще си кажат „Ние ще понесем факела вместо тях и ще го предадем на децата на децата си.“
Предлагам ви да направите същото. Няма нужда да е под формата на книга. Може да е серия от писма. Запазете ги някъде. Кажете им за малките неща, които ви радват, за нещата, които харесвате в съпруга си и за надеждата, която Бог е сложил във вас за бъдещето. Разкажете им какво сте научили за брака и го посъветвайте как да намерят правилния партньор. Отбележете своите предложения и нещата, които сте преживели. Нямате представа кога вече няма да имате възможност да го направите. А какво съкровище би било за семейството ви да има такава мъдрост, предадена през поколенията!
Последно в разсъжденията ми за дългосрочното видение искам да наблегна на това да имаме оптимизма и страстта на Свети Патрик от Ирландия. Първоначално той е имал друго име, но приема „Патрик“ когато става свещеник. Той е роден през 389 г. н.е., по времето когато Римската империя запада.
Ако мислите, че сега времето е лошо, просто прочетете в историческите книги колко отвратително е било тогава. Било е буквален хаос. Болести и смърт, войни, високи данъци, широко разпространен разврат, дори езикът е бил променен. Като момче Патрик е живял в Британия от където е отвлечен и закаран в Ирландия. Продаден като роб, Патрик е пасял прасета за около шест години. Ето го – живеещ като роб в чужда страна без дори да знае езика! Времената не са били добри. Там той е бил свидетел на езическата култура на друидите, магьосничество и идолопоклонство.
Господ го спасил в даден момент. Патрик записал признаването на Божия авторитет над живота си въпреки ужасните неща, през които минавал:

Господ ме доведе до състояние в неверието ми, в което макар и късно, да призная греховете си и да се обърна с цялото си сърце към Господ моя Бог, който виждайки моята бедност и съжалявайки младостта и невежеството ми, ме пазеше преди да разбирам каквото и да е или да съм се научил да разпознавам добро от лошо… 1

Когато Бог го спасява, той става истински молитвен войн. Молил се е ден и нощ. Без прекъсване! Един ден успял да избяга и да се качи на кораб. По време на пътуването се появила буря и той се озовал във Франция. Там е влязъл в манастир. Години по-късно имал важен сън, който е записал в своя разказ „Изповеди“:

Видях насън човек на име Викториций, който сякаш идваше от Ирландия и носеше безброй писма, едно от които ми подаде… и докато четях на глас началото на писмото, ми се стори, че точно в този момент чух гласовете на тези, които бяха близо до Фоклуската гора, намираща се до Западното море, и те викаха сякаш в един глас „Умоляваме те, святи младежо, ела и ходи сред нас.“ Бях жегнат в сърцето, не можех да чета повече и се събудих. 2

И така на 40-годишна възраст, през 432 година Патрик и дванадесет други монаси пресекли опасното зимно море до Ирландия. По това време варварите плячкосвали Европа. Времената са били страшни. Патрик и монасите отишли да потърсят стария му господар. Открили, че е убит от съседното племе. Ако Патрик не бил избягал на кораба, със сигурност и той щял да бъде мъртъв. Бог продължавал да разкрива провидението Си за него.
Следващият им смел ход бил да отидат в замъка на Друидски лорд, който празнувал там със своите друидски свещеници и войни. Един от съгледвачите му влетял в замъка и обявил пристигането на странниците. Монасите влезли в тъмния опушен замък, носейки гигантски кръст. Всички друиди били шокирани. Патрик започнал да им проповядва на техния език, който бил научил докато бил роб. Това първоначално ги накарало да са нащрек и да се защитават.
Можете ли да си представите изненадата им? Главният друид бил впечатлен и не само им гарантирал религиозна толерантност по земята, но бил и кръстен! След това той дарил земята за тяхната първа църква!
След това се появила силна друидска опозиция, която често поставяла Патрик в опасност. Почти е бил убиван дванадесет пъти, а веднъж е бил отвлечен за две седмици.
Въпреки множеството опити за посегателство върху живота му, Бог показал чрез този свой смирен служител, че Той бил по-мощен от цялата магия и езичество от последните няколко хиляди години. По времето на Патрик в Ирландия много от друидските вождове били спасени заедно с племената им.
Патрик използвал прости символи за да обясни сложни теологически концепции. Твърди се, че е използвал трилистната детелина за да обясни Троицата, поради което тя днес традиционно е свързвана с Ирландия. Патрик обучавал хора и оставял служения където и да отидел. Основал повече от триста църкви и кръстил над 120 000 души. Преди да почине, написал:

Но се моля тези, които вярват и се боят от Бог, както и който и друг види или получи това писание, което аз Патрик, грешник и невежа, написах в Ирландия, да не каже, че каквото и да съм демонстрирал, колкото и малко да е било, според волята на Бог, е било от моето незнание (което е произвело нещо, което си струва). Но преценете и нека най-силно бъде вярвано, че всичко това е дар от Бог. Това е моята изповед преди да умра. 3

Разказът продължава с това, че Патрик е намерил Ирландия езическа и я е оставил християнска. Също така поради Ирландските християни монаси и техните преписвачи на ръкописи, ние днес имаме записи за историята на света и литературата, включително и Библията. Когато варварите нападат Европа, те изгарят всичко, до което се докопват, но невероятно, и предвидливо, ирландските монаси запазват тези документи. Писателят и ирландски историк Томас Кахил пише:

Подаръкът на Патрик за ирландците е било християнството – първото де-романизирано християнство, християнство без социално-политическия багаж на Гръко-Римския свят, християнство, което напълно се вплело в ирландската култура. Чрез декретът на Милан, който легализира християнството през 313 г. и го прави новия домашен любимец на императора, християнството е прието в Рим, но не и Рим в християнството! Римската култура е била съвсем малко променена от промяната, а може да се твърди, че християнството е загубило доста от своята идентичност. Но при замяната на Патрик Ирландия, на която са липсвали силата и неумолимите традиции на Рим е била приета в християнството, което променило Ирландия в Нещо Ново, нещо невиждано дотогава – християнска култура, в която робството и човешките жертви са немислими и войните, колкото и невъзможни да бъдат премахнати изцяло, намалели забележително. 4

Животът на Свети Патрик ме вдъхновява. Сред терор, хаос и огромна опозиция, той е бил верен в малките неща. Той с вярност е упорствал, молейки се ежедневно и посвещавайки всеки свой дъх на целите на Бог – и вижте какво Бог е направил чрез него! Той обръща цял остров от езичеството в рамките на своя живот! Помислете си за това. Един човек през живота си, с надеждата и оптимизма сред мрачните дни, се е молил Евангелието да завладее и спечели сърцата на нациите.
Колко християни има днес по света? Милиони! Представете си какво ще стане ако мобилизираме вярата си и наистина направим нещо! Направили сме спасението си само за нас. Ограничили сме обхвата на евангелието около мен, моето и аз. Всичко се върти около нас и малките ни животи. Станали сме напълно егоцентрични и фокусирани върху това как християнството може да е от полза за нас. Всичко се свежда до това какво можем да вземем от службата. Интересуваме се само дали „сме нахранени“. Р. Дж. Ръшдуни е развил това дори по-далеч:

Твърде често модерният теолог и църковен човек се обръща към Библията, търсейки прозрения, а не заповеди. Всъщност мога да се обърна към Калвин, Лутер, Августин и други, към учени християни и нехристияни за прозрения, за данни и за заучени фрази, но когато се обърна към Библията трябва да отивам там за да чуя Божиите маршови заповеди за живота ми. Не мога да третирам Библията като набожно ръководство, създадено за да даде мир на ума ми или „по-високо ниво“ на живот. Тя е изискваща книга, която може да наруши мира ми със заповедите си и тя ми казва, че единственият начин да намеря мир е да бъда покорен на Всемогъщия. Библията не е вдъхновяваща книга за лично назидание, нито книга с хубави мисли или проникновения, на които да се наслаждавам. Тя е словото на върховния и всемогъщ Бог: аз трябва да чувам и да се покорявам, да вярвам и да бъда верен, понеже Бог го изисква. Аз съм Негова собственост и Негово абсолютно притежание. Не може да има нещо по-добро от това. 5
Ние намираме радост и удовлетворение в службата ни на Царя, но не всичко се върти около това какво получаваме. Става дума за голямата картина на това, което Бог прави в историята. Този момент е нищо. По някакъв начин с течение на времето Бог нарежда всички тези нищожни моменти в нещо, чийто резултат е Неговата крайна цел за космоса.
Ще са ни нужни куражът и смелостта на Свети Партик за да се посветим наистина на дългосрочно просмукване на евангелието във всички народи, но това е най-важната, ценна и достижима кауза, към която някога можем да сме съпричастни. Това ще се случи.
Съпругите и майките са централна част от историята и промяната на културата. Смяната на памперси никога не е била забавна и наистина мразя, че трябва да минавам през седемнадесет стъпки за да завърша едно пране. Но с видение за Царството в ума си, победоносна есхатология, библейски мироглед, който да ме екипира и деца, които да споделят наследството, съм съгласна да върша тези домакински задължения. Те са най-важната задача на Царството, с която можем някога да се заемем!

Бележки

1. Свети Патрик, The Confession of St. Patrick, trans. Rev. Thomas Olden (Dublin: James McGlashan, 1853), 44.

2. Свети Патрик, Confession, 57–58.

3. Свети Патрик, Confession, 77–78.

4. Томас Кахил, How the Irish Saved Civilization (New York: Random House, 1996), 148.

5. Р. Дж. Ръшдуни, God’s Plan for Victory (Vallecito, CA: Ross House, 1982), 69.