ГЛАВА 5

ГЛАВА 5

Без деца и свободна да мечтаеш

Не знам дали ви се е случвало, но на мен все едно без да съзнавам, мозъкът ми е бил промит от културата ни така, че да вярвам, че ако съм просто съпруга и майка, то никога няма да бъда удовлетворена напълно. Борила съм се с депресия понякога понеже мои приятелки са пътували по света, образовали са се и са живели живот, пълен със забавления и приключения! Със сигурност и аз щях да имам нещо от това ако не бяха…
В действителност много християнки имат години на „забавления“ и „приключения“, години, изпълнение със самостоятелен живот и независимост. (Само ако знаеха какво приключение е да ходиш с няколко малки деца до магазина!) Докато аз не нападам самата самостоятелност или забавлението, или амбицията (аз самата съм доста амбициозна), реалността е, че много жени избират личната амбиция пред това да се установят – като че не могат да имат и двете едновременно.
Например християнски сайтове за запознанства показват, че има изобилие от жени между 25 и 40 години с повече образователни степени от скалата на термометър, които никога не са били омъжени или са имали деца. Познаваме жени, които все едно прекарват най-великото време в живота си, преследвайки кариера и безкрайни забавления без ни най-малка грижа. Те не могат да се занимават с това да бъдат обвързани в брак или, недай си Боже, да имат от тези дебели, покрити със сополи, пречещи се в краката същества, които наричаме „деца“. Тези жени предпочитат свободна от сополи независимост.
Не говоря за жени, които са призовани да бъдат сами, а за напълно различна порода – християнки, които съзнателно избират да бъдат сами. Те стават все повече и повече в църквата. Интересна статия за това движение, обхващащо целия свят се появява в The New York Times през 1998 г.:

Движени най-вече от просперитета и свободата, милиони жени – тук и в целия развит свят, имат по-малко деца от преди. Те прекарват повече години в учене, отдават по-голямо значение на работата и се омъжват по-късно. В резултат на това темпът на раждаемостта в много страни в момента бързо и постоянно намалява. Никога преди, освен във времена на чума, война или дълбока икономическа депресия, раждаемостта не е падала толкова ниско за такъв дълъг период. 1

В статията интервюират 33-годишна жена относно нейния избор да не създаде семейство. Както много жени, които познавам, тя отговаря:

Има моменти, в които си мисля, че сигурно изпускам нещо важно като нямам дете… Но днес жените най-накрая имат толкова много възможности да имат живота, който желаят. Могат да пътуват, да работят, да учат. Това е вълнуващо и изискващо. Просто не мога да си представя къде би се вписало едно дете. 2

Статията отбелязва няколко сериозни извода за това, което изглежда е движение за по-малко бебета по целия свят:

Това, което преди се считаше за желана цел – невероятно ниска раждаемост, изведнъж стана повод за тревога в индустриалния свят. С очаквания за увеличаване продължителността на живота във време, в което раждаемостта спада, повечето развити страни може скоро да се окажат с обърнати общества, които би било почти невъзможно да бъдат поддържани – с голям брой възрастни хора и недостатъчно млади, които да работят и да ги издържат. Промяната ще засегне всяка програма – от здравеопазването и образованието до пенсионните планове и военните разходи – всичко, което изисква публично финансиране. Вече няма и една страна в Европа, в която хората да имат достатъчно деца, които да ги заместят когато те починат. Италия наскоро стана първата страна в историята, в която има повече хора на възраст над 60 години отколкото такива под 20. Тази година Германия, Гърция и Испания най-вероятно също ще прекрачат тази зловеща граница. 3

Тревожна е и ситуацията в Америка. Това е реалността на дедите ни, на родителите ни, а скоро ще бъде и наша реалност. В какъв свят ще растат децата ни ако не променим тази тенденция?
Помислете за това: колкото повече правителството се намесва там от където са си тръгнали отделните личности, семействата и църквите – като например да се грижи за възрастните, тъй като няма достатъчно млади хора, които да поемат тази задача, толкова повече данъци то ще трябва да събира от хората, така че да посрещне тези обществени нужди.
Бог нарича това робство. Високи данъци и правителство, което се грижи за всички е и правителство, което отнема свободата в замяна на грижата. Ето защо това е робство. Бог иска само 10% от нашия доход. Правителството ни изисква двойно, тройно, а понякога и многократно повече!
Ето какво е тирания: когато държавата изисква повече отколкото Бог е посочил и узурпира властта в области, които Бог не и е дал. Често всичко започва с парите ни – таксува ни за всички тези „добри програми“, но след това продължава. Това, което преди е било отговорност на отделните граждани и църквата (да се грижи за бедните, възрастните, да събира пари за всичко, от което общността е имала нужда) в момента е преминало върху държавата – и всичко това защото няма достатъчно бебета, които да израснат и да поемат отговорност както предците си.
Кой би помислил, че нямането на деца води до робство? Много от нас не са си го и помисляли. В допълнение помислете и върху факта, че средностатистическото американско и канадско семейство има по 1.9 деца, а средностатистическото мюсюлманско семейство има 6. След няколко поколения религия, която е много враждебна спрямо християнството ще доминира в няколко страни по света. Не сме се замисляли за това, нали? Въпреки това пасторът и писател Води Боукъм обяснява истинската нужда:

Кой ще решава етичните, духовни, икономически и политически кризи през следващото поколение ако тези, които знаят отговора (Евангелието) замълчат и спрат да изпращат стрели [деца] просто защото това изисква малка краткосрочна финансова жертва? 4

Наскоро излезлият документален филм „Демографска зима“ поглежда още по-дълбоко към социалните последици и влияние от намаляването на раждаемостта. Той показва как тази епидемия ще повлияе на светът ни както никога преди. Сексуалната революция на 60-те, по-високите доходи, разводите по взаимно съгласие, високият процент двойки, живеещи на семейни начала, хапчето за контрол на раждаемостта и феминизмът – всички те имат ролята си в това. Освен това църквата по принцип е мълчала по тези теми. Можете ли да си спомните кога за последно сте чували проповед за това как със съпруга ти трябва да се „захванете за работа“ и да бъдете плодородни? В повечето случаи изглежда, че светската култура има по-голямо влияние върху нас в тази област от църквата. Това е отстъпление.

Краят на една ера

Разсъждавах и върху друг тъжен факт. Когато феминистките, много от които са абортирали децата си и отказват да се установят и създадат семейство, умрат, всичко, което родителите им са вложили в тях – всички усилия, труд и мъки на стотици поколения преди тях, ще умре заедно с тях. С тях приключва част от историята. Кръвната им линия спира там завинаги. Това е трагично. Ироничното в случая е, че много от феминистките не осъзнават, че когато се борят за абортите, те всъщност се борят да бъдат заличени от историята. Понеже тези жени унищожават бебета в утробата и се борят за това „право“, те водят към край не само тяхната кръвна линия, но и тяхната фалшива идеология и антихристиянски виждания. Колко е трагично, че някои християнски мъже и жени избират същия път като техните светски противници.
Нека бъда ясна: не смятам, че е грях жените християнки да преследват мечтите си, да пътуват или да учат. Въпреки това искам всички да сме били учени да преценяваме факта, че когато умрем ще вземем цялото обучение, всички спомени и пътувания, всичките си амбиции и мечти в гроба. Ако всичко, което преследваме в живота са само егоистични цели и желания, след нас не остава абсолютно нищо. Няма наследство – нищо ценно, което да оставим на бъдещите поколения. Може би сме оказали влияние на няколко души от нашия кръг, приятели или семейство, но те също ще отнесат всяко наше влияние върху тях в гроба. Днешното поколение не е бъдещото. Децата са. Децата са бъдещето.
Християнските семейства, които имат деца са инструментите, чрез които Бог избира да „подчини земята“. „Подчинявам“ означава да поставя в послушание. Означава господство, не насилствена власт. Също така означава и ръководене, т.е. християните носят отговорност за всичко, което се случва по земята. Това е Великото поръчение – да направим ученици от всички нации като започнем от собствените ни деца. Започваме като създаваме божествена култура в дома ни, която рано или късно ще се разпространи в общността ни и отвъд нея.
Искам да добавя тук, че когато се стигне до темата да имаме деца, Библията не ни дава точен брой, в който да се целим. Не говори за контрол на раждаемостта, за различните научни методи, използвани за да не може яйцеклетката да се закачи за матката, за споровете около това или за идеята всяко семейство да използва семейно планиране. Единственото нещо, което Библията казва е, че ние трябва да се плодим и да изпълним земята. Това трябва да ни е ясно. Трябва да гледаме на децата като чудесно нещо и да се стремим да ги имаме когато е възможно. Темата за контрола на раждаемостта е толкова силно противоречива и обсъждана сред консервативните християни, че ни се завива свят! Много от нас имат различни убеждения по въпроса. Не съм тук за да налагам моето виждане, тъй като вярвам, че всичко се свежда до ръководенето и всяко семейство трябва да отговаря пред Бог за решенията си. Това, което искам е да окуража себе си и другите да мислят за децата така както Бог мисли за тях – като благословение, а не проклятие.
Това, което най-много ме притеснява е, че голяма част от църквата е приела светското отношение по въпроса. През повечето време пасторите не ни говорят за това какво Библията казва за заветните благословения и прогреса в поколенията чрез божественото семе. Дори и ако говорят за това по-често, ние толкова сме пристрастени към материализма и просперитета на нашите дни, че всъщност предпочитаме да имаме неща вместо деца. Не че не можем да имаме деца – ние не искаме!
Това никога не се е случвало преди в историята. Жалко е, че жертваме възможността за по-голямо семейство на олтара на „по-добрия“ живот. Искаме по-големи автомобили и по-малко хора, с които да ги пълним. Искаме повече квадратни метри с по-малко крачета, които да ходят в тях. Пристрастени сме към комфорта, удобството и егоистични стремежи вместо към стремежите на Царството.
Не е необичайно семейство да влезе в църква с повече от четири деца и всеки да ах-не все едно това е чудо. „Как може да имате толкова деца?“, „Не сте ли помислили какво причинява това?“, „Как можете да си го позволите?“, „Защо?“, „Искате да кажете, че ги обучавате вкъщи?“, „Не се ли притеснявате за социализацията?“, „Кой казва, че сте квалифицирани да ги обучавате?“.
Много от нас задават тези въпроси защото са приели мисленето на света – че това да имаш много деца е равнозначно на бедност, неудобство и нещастие. Ние сме програмирани да вярваме, че комфортът е на първо място и ако искаш да имаш добър живот, две деца са максимума, за предпочитане момче и момиче. Всичко над това, според светския стандарт, е „безотговорно“. Един уебсайт всъщност изброи сто причини да нямаш деца. Ето някои от тях. Забележете как всяка една причина е за „мен“ и всичко идва от чист егоизъм:
1. Ще бъдете по-щастлива и по-рядко страдаща от депресии.
2. Бездетните бракове са по-щастливи.
3. Ще имате възможността и времето за смислени, ангажиращи, качествени отношения с възрастни.
4. Ще можете да спестите за спокойно пенсиониране.
5. По-вероятно е да бъдете ангажирана и добра леля или вуйчо понеже няма да сте изтощени и уморени от собствените си деца.
6. Спокойно можете да преследвате и развивате кариерата си.
7. Спокойно можете да преследвате обучението си.
8. Можете да декорирате дома си както ви се иска с много красиви и/или чупливи неща и няма да има нужда да обезопасявате къщата заради децата.
9. Домът ви ще бъде свободен от пластмасови детски боклуци.
10. Партньорът ви ще получава цялата любов и внимание, които заслужава. Вие също ще бъдете на първо място за него.

Много жени християнки всъщност застават зад някои от тези аргументи на невярващи жени когато искат да оправдаят нежеланието си да имат деца. Аргументите на света не са приемливи за никой християнин. Децата не са товар. Бог ни казва да ги имаме и да се множим. Вие направете сметките. Също така искам да добавя, че не вярвам някое семейство да е по-малко духовно ако няма деца или ако няма дванадесет деца както някои от семействата, на които искрено се възхищавам! Нашият пастор ни напомня, че децата идват в различен размер и изглеждат различно във всяко семейство, така че не бива да се осъждаме или притискаме един друг.

Приоритети

След като стигнах до тези изводи, започнах да се чудя как жена, която е амбициозна или има някаква дарба се предполага, че ще успее да прегърне ролята на съпруга и майка и същевременно да не чувства, че нещо и липсва.
В началото мислех, че ще трябва да се откажа изцяло от мечтите си ако наистина смятам да бъда като жената от Притчи 31, за която всички четем. Винаги съм искала да бъда професионален композитор. Имам и предприемаческа страна. Искам да постигна това и това. Наистина ли ще трябва да зарежа всичко? Е, може би поне в началото, докато почувствам удовлетворение и задоволство в моята главна роля, най-важната роля на земята.
Знаех и че когато му дойде времето, когато приоритети ми са правилно подредени и когато ми е приятно да върша това, Бог ще ми намери начин да работя по другите си дарби и да ги преследвам без да се налага да жертвам семейството си. Точно така и се получи. Подписах с музикална компания, която искаше да идвам да работя по албума си само веднъж на седмица за по няколко часа – далеч от живота на професионалните музиканти когато са на турне без семействата си.
Животът с няколко мъника, които ти заемат времето е предизвикателство, така че се отдавам на една или две допълнителни дейности или хобита по едно и също време. В момента гледам здравето си (очаквам четвъртото си дете докато пиша тази книга) и довършвам музикалния си албум. Всичко останало е твърде много и ако почна да го правя, лесно се уморявам. Моят съвет към младите съпруги и майки, които имат желание да вършат неща: първо си подредете приоритетите. Не вършете каквото и да е друго докато не сте напълно радостна в ролята си. След това изберете една цел. Уверете се, че съпругът ви ви подкрепя на 100% и не се злоупотребявайте с тази привилегия. След Бог, семейството е първо. Нищо не бива да променя това.
Когато спрях да се тревожа, че не мога да постигна всичките си лични цели едновременно, животът стана много по-щастлив. Разбира се, правя нещо много по-важно от това да готвя албум или да пиша. Когато приготвям закуска на семейството си, пера (Господи, помогни ми с това!) или чета на децата си – от гледна точка на властта – аз инвестирам в бъдещите поколения. Оставям нещо, което няма да умре. Инвестирам в душите на децата си и няма нищо по-скъпоценно от това.
Бог казва на родителите, че ако ние извършим нашата част в обучението на децата ни и ги научим в пътищата на Господ, можем да разчитаме на обещанието Му, че „когато те остареят, няма да се отклонят от него.“ Това ме мотивира да се хвана в ръце и да ги уча и напътствам в пътя, в който словото на моя Баща е научило мен.
Накрая искам да ви окуража да изложите мисията си писмено. Видях едно нещо – когато не успея да поддържам самодисциплина и да следвам рутината на домакинските задължения, настъпва хаос и губя контрола в действията ми като родител. Преди да видя това, къщата беше в безпорядък, децата не слушаха и скачаха навсякъде, а аз бях тотално изтощена. В моя собствен ум, бях станала това, което феминистките гледат и казват „Виждате ли тази стресирана, старомодно облечена майка? Ето затова аз избирам кариерата пред децата.“
Така че за да не полудея и наистина да фокусирам ежедневните си дейности, написах мисията си. Отпечатах я и я залепих на хладилника и на таблото си за задачи, така че да я виждам постоянно. Тя се променя, но за момента изглежда така:

Мисията на моя живот

Съпруга:
1. Да бъда възможно най-добрият помощник на Стив.
2. Да му служа, да го уважавам и ценя.
3. Да говоря както обича да чува, да му готвя неща, които обича да яде и да го посрещам с топла прегръдка.
4. Да бъда това, което той иска да види в края на деня.
5. Да се грижа за здравето си и да не се „отпускам“.

Майка:
1. Да отгледам деца, които познават Бог и обичат закона/благодатта Му.
2. Да имам визия и цел в ежедневните дейности като родител.
3. Да бъда по-обичаща, да се владея повече, да бъда по-търпелива и решителна.
4. Да решавам проблемите по-добре.
5. Да отгледам деца, добре обучени в търговия, умения, езици, изкуство, музика, апологетика, теология, наука, бизнес, икономика и др.
6. Да се забавлявам повече и да бъда по-забавна.

Ученик/Студент:
1. Да продължавам да се самодисциплинирам да чета и уча по нещо всеки ден.
2. Да бъда вярна да се изпитвам сама и да моля Бог да поправи несъвършенствата и проблемите ми.
3. Да тичам в това земно състезания по-целеустремено, с видение, страст и амбиция.
4. Да предавам всичко, което науча на децата, внуците и след тях: устно, писмено и чрез други начини и медии, за да бъде предавано и запазено в семейството ми за поколения.

Музикант/Предприемач:
1. Напълно да развия и да използвам моите музикални и композиторски умения.
2. Да създам продукт, който ще си върне инвестицията с печалба.
3. „Да работя“ от дома и да облекча финансовия товар над Стив.
4. Върховна цел: да създам достатъчно богатство за да купя земя и други недвижими активи, които да предадем на наследниците си.

Вашето изложение може да не е толкова дълго. Може да е едно изречение или фраза. Идеята е да дефинирате целта си точно в ролята, в която сте в момента. Когато го направите, то не ви позволява да тичате напред-назад като пиле без глава. Създава фокус, съзнателно усилие, може да го следите и имате лична отговорност пред Бог. Може да се изненадате колко добре ще се почувствате когато напишете целите си. Сложете ги някъде където със сигурност ще ги виждате. Посвещаването на това да преглеждаме отношението към съпрузите ни, към децата ни и нашата роля в обществото е огромна стъпка към промяна на света!

Бележки

1. Майкъл Спектър, “The Baby Bust: A special report.; Population Implosion Worries a Graying Europe,” The New York Times Online. публикувана July 10, 1998.http://www.nytimes.com/1998/07/10/world/the-baby-bust-a-special-report-population-implosion-worries-a-graying-europe.html?pagewanted=all&src=pmAccessed 01/20/12.

2. Спектър, “The Baby Bust.“

3. Спектър, “The Baby Bust.“

4. Води Боукам, “Is an Economic Downturn A Good Reason to Stop Having Kids?”, Voddie Baucham Ministries Blog. Published June 11, 2009.http://web.me.com/voddieb/vbm/Blog/Entries/2009/6/11_Is_An_Economic_Downturn_A_Good_Reason_to_Stop_Having_Kids.htmlAccessed 01/20/12.

5. “The Top 100 Reasons Not to Have Kids (and Remain Childfree),” Childfreedom Blog. Published March 17, 2009. http://childfreedom.blogspot.com/2009/03/top-100-reasons-not-to-have-kids-and.htmlAccessed 01/20/12