ГЛАВА 6

Posted on

ГЛАВА 6

Хапчета и очила

Ако сте съпруга или майка, то Вие сте Божието оръжие за масово преобразяване. Докато разложението в съвременното общество продължава и то постоянно се срутва, Бог има план да съгради отново нациите. Това се случва чрез нас – семействата! Затова Бог иска да се умножаваме. Докато постоянно евангелизираме и учим езическите нации, ние раждаме и наша собствена християнска нация – директно от утробите си! Семейството е Божието оръжие за победа на земята.
Видяхме някои от грешните ни представи за децата в предната глава. Сега нека погледнем как Бог вижда децата:

Бъдете плодородни, увеличете се като бройка и изпълнете земята. (Битие 9:1)
Децата са наследството на Господ, плодът на утробата е Неговата награда. Както стрелите са в ръката на силен човек, така са и децата на младостта. Щастлив е човекът, който е изпълнил дома си с тях… (Псалм 127:3-5)
… Тя е твой другар и жена на завета ти. А Той не ви ли направи едно?… И защо едно? За да може Той да изисква набожно потомство. (Малахий 2:14-15)
Съпругата ти ще бъде като плодоносна лоза до стените на къщата ти; децата ти – като маслинени дръвчета около масата ти… (Псалм 128:3)

Първата заповед, която Бог даде на Адам и Ева и на Ной след потопа беше „да се увеличите като бройка и да изпълните земята.“ Тази заповед не е отменена. Свръхнаселението е мит! Винаги когато чуем нещо такова трябва да го сравняваме с това, което Бог първо и преди всичко заповядва. В предната глава видяхме, че дори има намаляване на населението както никога преди. Божият план винаги побеждава това, което учените или медиите ни казват. Бог казва „Имайте много деца.“ Защо? Какво цели Бог? Набожно потомство! (Мал. 2:15)
Сега, защо е толкова голям въпрос да имаме набожно потомство? Бог казва „Като стрели в ръката на войника са децата на младостта. Благословен е човекът, който изпълни дома си с тях! Той няма да се посрами, но ще говори с враговете си в портата.“ (Пс. 127:4-5)
Набожно семейство, което се умножава е Божието оръжие за победа. Нашите деца са стрели (или казано по-модерно – балистични ракети), които са изстреляни към врага от нашите домове. Кели Кроуфърд в нейния блог „Кедър през поколения“ развива добре нейната гледна точка:

„Както са стрелите в ръката на могъщ войн, така са и децата на младостта ти.“

Защо?

Те ще говорят с враговете в портата.

Защо?

Защото „Няма да имаш други богове по-висши от мен.“

А тази заповед не беше насочена към конкретен човек. Тя беше изговорена към нация, и все още е. Какъв е нашият проблем ли? Ние правим всичко лично. Не разбираме суверенната [цел] на Бог когато става дума за голямата картина. Когато говорим да имаме деца, ние преценяваме нашата лична ситуация и решаваме, че Бог не би могъл да има предвид точно нас. Въобще не става дума дали мога да си позволя да ги пратя в колеж, да им купя кола или да запиша всички да спортуват. И докато Бог е извънредно загрижен за нашия личен живот (не ме разбирайте погрешно), Той е дори по-загрижен целите на Царството Му да се изпълнят. А как Той постига това? Единият от начините е чрез Неговите хора! И говорейки практично, чрез бройки. Ние не живеем вече в християнска нация. И това е отвратително. Защо враговете на Бог побеждават? Защото хората на Бог не отглеждат войни, които да „се борят с тях в портите.“ Ние се поддаваме на богохулния грях да толерираме всяка религия, която влезе през портите в името на любовта. Нашите методи не работят. В момента имаме повече програми, повече пари, повече средства за евангелизиране отколкото когато и да е било в историята. И все пак духовната температура на тази страна продължава да спада. 1

Ако виждаме, че Бог ни е заповядал да се „умножаваме“ и да отглеждаме „стрели“, които Той да използва за целите на Царството си, то имаме нужда по-добре да си изясни как ще правим това. Изглежда тежка задача ако трябва да го измисляме в движение. Добрата новина е, че Бог вече има план и стратегия за великолепен резултат!

Червеното или синьото хапче?

Каква е най-голямата ни цел като родители? Отговорът ви на този въпрос ще промени мястото ви в историята. Това, което мислите определя действията ви. Дали нашата задача като родители е просто да обичаме децата си? Дали е да отгледаме „отговорни, възпитани граждани“? Дали е да дадем най-доброто от себе си и да се надяваме да не забременеят, да не се друсат или да правят нещо по-лошо?Дали е да се надяваме, че ще приемат религията на родителите си, така че да бъдат като нас?
Току що докоснахме темата, че Бог ни заповядва да се умножаваме и да изстрелваме стрели. Нашето семейство е оръжие, което Бог ще използва срещу врага. Всеки войник преминава през важно обучение и тренировки за бойното поле. Те се учат на дисциплина, стратегия, оказване на първа помощ, бойни умения, умения за адаптация и други. Те развиват умствени настройки и физически умения. Тренировката на ума е важен аспект от това да бъдеш войн. Да имаш хленчовци на бойното поле означава да загубиш войната.
В случая с издигането на нова армия за Христос обучението започва когато се родят и в повечето случаи завършва когато напуснат дома ни за да създадат семейство. Имаме около осемнадесет до двадесет години да окажем такова въздействие на тези малки хора, че то да промени по един или друг начин курса на историята.
Всичко започва от това как моделираме мирогледа им, което ще обясня сега. Ако разберете едно нещо от тази книга, се надявам да е това: няма неутралитет. Бог не е неутрален. Сатана не е неутрален. Светът не е неутрален.
Чували сме поговорката „Идеите имат последствия.“ Жизнено важно е да разберем защо това е вярно ако ще променяме света. Основната мисъл е, че идеите оформят света защото идеите оформят хората. Тази концепция ще бъде основна тема до края на книгата. Ние постоянно интерпретираме факти и информация въз основата на система от мислене, която сме възприели – без значение дали го знаем или не.
Има постоянен сблъсък между Божията система и светската. Светът е воден от определена идеология. Бог има своя. Световната система е активна опозиция на Божията система на мислене и тя налага своята система под името „неутралитет“. Сатана иска когато гледаме новините да вярваме, че те са „неутрални“. Когато четем вестник – той е „неутрален“. Когато изпращаме децата си в обществени училища – те са „неутрални“. Това е пълна лъжа! Това е вълк, който се разхожда в овча кожа.
Единственият начин да се преборим с фалшивата система на мислене на Сатана е да сме сигурни, че интерпретираме фактите и информацията по Божия начин – чрез Божия ред за света или система на мислене. Това е християнски мироглед – да имаш ума на Христос. Библията казва „Не следвайте примера на света, но се преобразявайте чрез обновяване на ума си. Тогава ще можете да изпитате и одобрите това, което е Божията воля – Неговото добро, приятно и съвършено желание“ (Римл. 2:12).
Не можем да разберем кое е волята на Бог ако нашите умове работят както светските. Колко е шокиращо да видим, че имаме спасени души, но езически умове!
Много от нас са станали „моралисти“. Ние сме новородени, но сме променили само нашето поведение. Спрели сме да правим лоши неща, но много от нас, които са били учени в системата на света (ние го наричаме „Цезар“) все още мислят като Цезар, а не като Христос! Бъркаме ако смятаме, че промяната в начина ни на живот е достатъчна за да промени света. Пастор Денис Пийкок насочва погледа ни точно към това:

Ако мислите, че понеже християните не пият или пият умерено, това ще бъде някакво свидетелство за света, то спрете. Не можем да се сравняваме с Исляма по отношение въздържането от алкохол. Ако смятате, че сексуалната чистота ще убеди света, то вие не разбирате Хиндуизма. Ако очаквате правилното отношение към семействата ни да промени света, то не разбирате учението на Мормон. Светът не би могъл да се интересува по-малко от каквото и да е, за което мислим, че ще го промени или убеди, понеже под една или друга форма, вече го е виждал. 2

Морализмът или доброто поведение, колкото и да е християнско, не е достатъчно за да промени света. Трябва да променим цялата си стратегия! Трябва да променим начина, по който възприемаме всяко отделно парче информация, която идва до ума и духа ни. Трябва да осъзнаем, че ако сме израснали в светската система от училища, то Цезар ни е научил на историята ни. Цезар ни е научил на математика, изкуство, музика и логика. Зад „фактите“ е имало цяла система от мислене. Без дори да го знаем, сме приели цялата система на мислене на Цезар. Толкова неуловимо сме били променени в модела на Цезар. Историята не е това, което Цезар казва. Музиката, изкуството и литературата не са това, което Цезар казва, че са. За да разберем историята, музиката и изкуството като това, което Бог казва, че са, ние трябва да променим умовете си в образа на Христос.
Това не се случва автоматично когато станем християни. Бог ни призовава към лична отговорност чрез покорство. Когато почнем да разваляме нещата на врага чрез покорството ни към Христос – като правим всяка мисъл покорна на Него – ние ставаме голяма заплаха за врага и светската система. Ние официално сме взели червеното хапче и сме излязли от „Матрицата“ на фалшивата неутралност. Вече не танцуваме по ритъма на музиката на Сатана. Танцуваме по музиката на Всевишния и това ни води до напълно ново ниво на власт и господство.
Нека накратко разгледаме какво се крие зад всеки от мирогледите. Запомнете: дори и хора, които не го осъзнават, вярват в нещо по въпроса под една или друга форма.
Мирогледът е набор от основни вярвания, които човек има относно света, които управляват неговите или нейните ежедневни действия и решения. Това е като да носиш очила. Всеки от нас носи чифт мирогледни очила, които определят как виждаме голямата картина на живота. По същество това е сбор от отговорите на следните основни въпроси:
Мнение за Бог: Имали такъв? Колко са? Какъв е – личност или е неперсонифициран?
Мнение за хората: Откъде произлизаме? Защо сме тук? Човекът Бог ли е? Равен ли е човек на Бог или е по пътя към равенството?
Мнение за истината: Има ли абсолютна истина? Как определяме кое е вярно?
Мнение за знанието: Как знаем нещата? Материалният свят и петте ни сетива ли са всичко, което съществува?
Мнение за етиката: Има ли абсолютен етичен стандарт (кое е вярно и кое грешно) или етиката е относителна и/или зависи от случая?

Дори и никога да не сте си задавали тези въпроси, вие вече имате мнение за тях. Дори да не го осъзнавате, отговорите ви влияят на ежедневните ви решения. Докато четете книгата се надявам да видите как мирогледът ви определя всичко – как планирате, как спестявате или харчите парите си, как обучавате децата си, как гледате на брака си и домашните задължения и дори как се отнасяте към здравето си! Поради всичко това мирогледът ви определя как ще промените света – към по-лошо или по-добро.

Очилата на мирогледа

Когато първоначално споменахме основните теми, включени в мирогледа, някои родители сигурно са си помислили, че трябва да оставим определени теми за времето когато децата ни са по-големи, тъй като в момента те все още се опитват да разберат думите „не пускай сестра си в тоалетната.“
Реалността е, че ежедневно децата ни са свидетели на всички наши действия и думи – и опитът, който придобиват чрез тях им говори за естеството на реалността, Бог, човека, греха, изкуплението и вечността. Докато са станали само на няколко години, децата ни вече са организирали идеите си в начини на поведение. Те са интегрирали информацията, която са получили в умовете си за да могат да придават „смисъл“ на нещата. В резултат на това те са способни да разбират някои доста дълбоки концепции, дори и да не могат да ги изрекат. Ето затова е необходимо да им внушаваме отчетлив християнски мироглед още от момента на раждане. Те поемат всичко, което е около тях и то покарва корени, за добро или лошо.
Тригодишното ми дете знае и разбира основната идея на греха. Тя знае, че е грешна и всички сме родени в грях. Тя знае, че има нужда от прошка и от това да се покае пред Всевишния. Тя разбира, че нейната цел в живота е да „прославя Бог и да Му се наслаждава завинаги.“
Използвахме малко помощ за да я научим на това. Използвахме малка книжка с въпроси и отговори за деца, които помагат да ги научите на основни доктрини. Модерната дума за това е „катехизис“. Преди повечето християнски семейства са използвали този метод за да помогнат на децата да запомнят и разберат основните доктрини на християнството. „Катехизирането“ на децата ви е много лесен, но и проактивен начин да им помогнете да разберат много християнски истини, които липсват в голяма част от днешната църква.
И за да се замислите – тригодишното ми дете разбира неща, които някои пастори не могат! Ние правим забавно ученето и използваме много анимации и жестове докато четем въпросите и отговорите. Малките ни не са някакви примерни деца, повярвайте ми. Виждали сме гнилотата в децата ни – понякога и когато са били само на 6 месеца!
Но само за да добиете представа на какво са способни децата, нашите две по-големи, които са на възраст от съответно три и почти пет, знаят наизуст десетте заповеди (и разбират какво означават), Псалм 1, Псалм 23, Псалм 110 и Господната молитва. Сигурна съм, че има и деца, които знаят доста повече.
Не казвам това за да се надуваме или за да поставяме нива за следване. Пиша го като пример колко удивително възприемчиви са умовете им! Открих, че ако правя леки изкривявания и различни други действия с гласа си, всичко става по-забавно и те много бързо го възприемат.
Може би някои от вас си мислят „Какъв е смисъла? Те са твърде млади наистина да осъзнаят какво всички тези стихове означават.“ Мислила съм по този въпрос и смятам, че духовете им разбират това, което умовете им не могат. Дори и да не разбират всичко в момента, запомнянето на Словото служи на духовете им и полага корени.
Когато са много малки, те не разбират защо ги закопчаваме в седалките им в колата или защо не трябва да си пъхнат ръката в блендера. Ние като родители, знаем защо правим това и как то може да спаси живота им. Същият принцип действа и при ученето на основни библейски доктрини – когато светът ги обгражда с фалшиви идеи, това може да спаси живота им!
Ученето да запомнят Божието слово е част от изграждането на мирогледа им като малки. Те ще запомнят и запомнят. Те ще питат, а ние ще отговаряме. Те ще научат основите. Ние ще им помагаме да се молят и да бъдат в присъствието на Бог ежедневно. Тази основа ще пусне дълбоки корени. Това ще ги закотви за целия им живот. Не действаме като родители краткосрочно. Действаме превантивно като пазим голямата картина в ума си. Бог ни казва да правим всичко това във Второзаконие 6:6-9:

И тези думи, които ти заповядвам днес ще бъдат в сърцето ти. На тях усърдно ще обучаваш децата си, ще говориш за тях когато си в дома си, когато ходиш в пътя си, когато си лягаш и когато ставаш. Ще ги вържеш като знак на ръката си и те ще бъдат като украшение между очите ти. Ще ги напишеш на прага на дома си и на портите си.

Когато те пораснат още малко, ще се впуснем по-дълбоко в Словото. Но като основа, те вече ще имат християнски мироглед, чрез който ще могат да оценяват и разбират всички останали неща. Те ще имат върховния стандарт.
Виждате ли, проблемът е, че когато сме ходили в училище, те са ни казвали само какво да мислим. Знаете ли, че може да сте най-умния и образован човек и да не знаете как да мислите? Такива са и мнозинството от християните днес. Има причина да не преподават логика повече в обществените училища. Ако учениците се научат как да мислят, те може да не приемат това, на което училището ги учи. Ние ще променим това за нас в момента и ще направим същото и за децата ни. Това ще е революция в целия свят.
Ние ще научим децата си на това какво Бог казва за всичко, за което се сетим. Библията е отговорът на всички житейски проблеми. Тя разглежда всичко или директно или чрез принцип. Ние ще защитим нашите деца, няма да ги скрием. Да ги скрием значи да им попречим да видят какво наистина става в света. Да ги защитим означава да ги екипираме с проницателността на Бог в процеса на съзряването им и доказването им като способни на самоконтрол и мъдри.
Ние постоянно ги обличаме в броните на Бог до момента, в който могат да се обличат сами. Има разлика между глупавото скриване и библейската защита. Ако никога не позволим на децата си да видят или разберат за каквото и да е лошо или спорно в света, това няма да им даде възможност да пораснат. Това, което такова поведение прави е да изгражда невежество и често след това, бунтарство. Виждали сме добри християнски деца как са като изтървани когато навършат пълнолетие – а може би сме били от тези деца! Това се е получило понеже те никога не са учени как да се справят с реалността на света от библейска гледна точка. Не са били учени на зрялост със стъпки, които да могат да възприемат.
Децата ни имат нужда да разберат, че светът около нас е пропаднал изцяло и е наша работа, като християни, да доведем Евангелието във всяка сфера и да я изкупим за Неговата слава. Можем да правим това когато гледаме заедно филм или забележим хомосексуална двойка на улицата. Те се нуждаят да разберат как да мислят за това по Божия начин и след това как да действат спрямо това, което разбират.
Понеже те толкова лесно се впечатляват, трябва да имаме предвид, че всяко влияние върху децата ни непременно оказва влияние на мирогледа им. Всеки път когато някой ги наглежда, те са повлияни. Приятелите, които имаме им влияят. Филмите, които гледат ги променят. Примерите, които виждат в нас като родители им оказват влияние. Кой е техният учител? Кой е написал книгата, която четат? Какви външни мирогледи ги оформят без ние да знаем? Това набожни ли влияния ли са? Това връзва ли се с Второзаконие 6:6-9? Чии очила носят те – Божиите или на света? Носят ли очила с две стъкла – малко от християнството и малко от света?
Наша отговорност е те да имат най-чистите лещи докато са под нашия покрив, така че да могат да виждат ясно през целия си живот.
Понеже най-накрая осъзнахме важността на това да вземем червеното хапче, да излезем от Матрицата на неутралността и да носим Божиите очила в живота, сега със съпруга ми всеки ден съзнателно живеем за нашите деца, внуци и поколенията след тях. Разбираме, че трябва да изживеем брака си и да сме родители без да изпускаме голямата картина от поглед. Трябва да си зададем въпроса – как това, което правим в момента ще промени бъдещето и ще повлияе на бъдещите поколения?
Искам да ви окуража да се запитате същото. В дните когато се чувствате преуморени и недоволни от ролята си, помислете за голямата картина. Помислете за трайният ефект от майка и баща, които учат децата си как да доведат Христос във всеки аспект от живота. Помислете какво насаждането на библейски мироглед ще направи със страната! Помислете върху ефекта от семейство, което вярва, че Христос владее сега – а не в далечното бъдеще, и го сравнете със семейство, което вярва, че Той напълно исторически се е провалил.
Всъщност велики мъже и жени – тези, които са променили курсът на историята, не са се появили просто така, от въздуха. Те са резултат на верни поколения преди тях: майки и бащи, които усърдно и ревностно са учели децата си в пътищата на Господ.

Бележки

1. Кели Кроуфърд, “We Need More Arrows,” Generation Cedar Blog. Published June 16, 2008.http://www.generationcedar.com/main/2008/06/we-need-more-arrows.htmlAccessed 01/20/12

2. Денис Пийкок, “How to Build a Christian Worldview,” seven-part audio lecture by Strategic Christian Services.

Коментарите са изключени.